Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Овос норевийк — разнесе се глас от дясната ѝ страна и тя се извърна срещу някакъв плешивко, всеки видим инч от кожата на който — от темето и чак до пръстите — беше покрит с татуировки. Какъвто и език да говореше, не ѝ прозвуча като арнески. Беше твърд и гърлен и макар Лайла да не разбираше думите, можеше да се ориентира по тона, а той не ѝ хареса.
— Товач ос мостевна — рече друг, изникнал от лявата ѝ страна; кожата му имаше вид на пергамент.
Първият се изкиска. Вторият изцъка с език.
Лайла извади ножа си.
— Назад — нареди тя с надежда жестът ѝ да преодолее езиковата бариера.
Мъжете се спогледаха и извадиха своите назъбени оръжия.
Лъхна студен ветрец и Лайла потисна потреперването си. Двамата се ухилиха с гнили зъби. Тя отпусна ножа. Сетне, с едно гладко движение, измъкна пистолета от колана си, вдигна го и застреля първия нападател между очите. Той падна като чувал с картофи, а крадлата се усмихна, преди да осъзна с каква сила е отекнал изстрелът. Не беше забелязала колко е смълчан градът, преди гърмът да изтрещи и да се разнесе по улиците. Наоколо трескаво започнаха да се отварят врати. Раздвижиха се сенки. Шепот и мърморене се разнесоха откъм уличните ъгли — в началото един глас, после два, сетне половин дузина.
Вторият тип — онзи с пергаментовата кожа — погледна мъртвеца, погледна и Лайла. Отново заговори с басово, заплашително ръмжене и тя се зарадва, че езикът не ѝ е познат. Не искаше и да знае какво ѝ казва.
Около ножа на нападателя ѝ запукаха струи тъмна енергия. Лайла долови движение на хора около себе си, сенките започваха да се оформят в зяпачи — изпосталели и сиви.
Хайде де, Кел — помисли си тя. — Къде си?
V
Кел изрече:
— Остави ме да мина.
Холанд само вдигна вежда.
— Моля те — опита пак Кел. — Мога да сложа край.
— Можеш ли? — предизвика го Холанд. — Съмнявам се дали куражът ще ти стигне… — стрелна с поглед ръката на Кел и тъмната магия, увита около нея. — Предупредих те, магията не разбира от равновесие. Важно е превъзходството. Или ти я контролираш, или тя те контролира.
— Все още я контролирам — заяви Кел през стиснати зъби.
— Не — възрази Холанд. — Нищо подобно. Пуснеш ли веднъж магията вътре, вече си изгубил.
Сърцето на младия антари се сви.
— Не искам да се бия с теб, Холанд.
— Нямаш избор — белият антари носеше пръстен с остър връх на едната си ръка и сега го използва да направи разрез на дланта си. По улицата покапа кръв. Той каза тихо: — Ас исера. Замръзни.
Тъмните капки цопнаха на земята и се превърнаха в черен лед, който се стрелна през плочника. Кел се опита да отстъпи, но ледът се движеше твърде бързо и след секунди младежът вече стоеше върху него и се бореше за равновесие.
— Знаеш ли какво те прави слаб? — попита Холанд. — Никога не ти се е налагало да бъдеш силен. Никога не се е налагало да опитваш. Не ти е било нужно да се биеш. И определено никога — за живота си. Но тази нощ това се променя, Кел. Тази нощ, ако не се биеш, ти ще умреш. И ако…
Кел не го изчака да довърши. Внезапен порив на вятъра връхлетя напред и едва не събори младежа на леда, докато се завихряше към Холанд. Обкръжи белия антари и го скри от поглед. Вятърът свиреше, но през воя му Кел чуваше басов и зловещ звук. После осъзна, че е смях.
Холанд се смееше.
Миг по-късно окървавената ръка на Холанд се появи отново, раздели пелената на циклона, самият Холанд излезе от него, а колоната от вятър се срути околовръст.
— Въздухът не може да бъде заострен — порица той противника си. — Не може да наранява. Не може да убива. Следва да си подбираш стихиите с повече внимание. Виж сега!
Холанд се задвижи с такава гладка елегантност, че беше трудно да се проследят движенията му, камо ли да си в крак с него. С едно плавно движение падна на коляно, докосна земята и рече „ас стено“.
Разтроши се.
Калдъръмът под ръката му се разби на дузина заострени парчета и при изправянето му те полетяха заедно с него и увиснаха във въздуха, както бе станало с гвоздеите в онази уличка. Той врътна ръка и късовете се понесоха стремително към Кел. Камъкът в дланта му завибрира предупредително, а той едва смогна да вдигне ръка с грейналия в нея талисман и да отвърне:
— Спри!
Димът се изля пред него и улови остриетата в полет, като ги строши на прах. През Кел заедно с командата се изстреля енергия, последвана незабавно от нещо по-мрачно и по-студено. При тази вълна той изпъшка. Усещаше магията да се катери над кожата му и под нея и ѝ нареди да спре, блъсна я назад с цялата си мощ, докато димът се разсейваше.