Тайният портал

— Колко от вас все още са останали? — попитах аз.

— Няколко десетки. Но много малко от тях се появяват.

— И защо сте започнали тази странна игра?

— По същата причина, поради която всички хора играят. Защото иначе животът е скучен.

Обяснението на Хосе звучеше лаконично, но аз долових сериозния тон в гласа му.

— Есперанца каза, че вие играете за времето. Каква е крайната цел? Накрая някой от вас да държи под свой контрол всички епохи? Нещо подобно на „Монополи“?

— Част от играта действително функционира така. Има изменници, които играят рисковано, с големи залози, но и за големи печалби. Ако постигнат успех, променят завинаги хода на времето и по този начин управляват цели епохи. Ние, закрилниците, имаме за цел да съхраним хода на времето в изначалната му форма. Тъй като всяка по-значителна промяна може да доведе до ентропия, тоест до пълно разрушение, и с това най-вероятно до края на човечеството.

— Тогава защо някои от вас са така побъркани на тема да манипулират хода на времето? — попитах аз. — Какво ще се случи с тях, ако не се получи? Няма ли и самите те да престанат да съществуват?

— Те поемат този риск.

Хрумна ми една друга мисъл.

— Хосе, някой някога успявал ли е да промени времето толкова значително, че да завладее цяла една епоха?

— Неколцина успяха. Но в крайна сметка това доведе до собствената им гибел. Властта им ги направи мегаломани, накрая изгубиха всичко и влязоха в историята като позорно петно.

— Кой? — попитах, останала без дъх. — Нерон? Иван Грозни? Хенри VIII? Хитлер? Кадафи?

— Хенри VIII не е позорно петно — възрази Себастиано. — Той е бил виден управник и голям владетел.

— Той се е женил шест пъти и е заповядал да обезглавят две от жените му! — отвърнах възмутено.

— Измежду старите имаше и такива, които вършеха добро — вметна Хосе. — Някои от тях предизвикаха промени, които ги направиха основоположници на златни векове. За съжаление, тези стари могат да се изброят на пръстите на едната ръка.

— О! — Направо се пръсках от любопитство. — Чакай, нека отгатна… — Усилено се замислих, но така, изведнъж, не ми хрумваше никоя историческа личност, чиято поява да е била истинска благословия за историята на човечеството. — Майка Тереза? — престраших се да направя вял опит. — Махатма Ганди? Бил Гейтс?

Но явно не бях на прав път, тъй като Хосе поклати снизходително глава.

— Обикновено виновниците за драстичните промени са дърпали конците зад кулисите. Както за добро, така и за лошо.

Аха. Значи, забавното отгатване на исторически загадки бе приключило още преди да е започнало както трябва.

Поне междувременно бяхме разбрали кой е Фицджон и какви са мотивите му — бяхме измъкнали тази информация от Хосе още в началото на разговора.