Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
Кари поклати глава.
— Страхувам се, че времето е сериозен фактор. Куобрас вече е в морето — търси на погрешно място, но със сигурност е научил, че сме отплавали. Рано или късно ще започне да проверява и предполагам, че ще е скоро.
— Притеснявате се от нападение?
— Няма да е първото — обади се Чейс.
Матюс се усмихна.
— Е, „Ивънър“ може да не е военен кораб, но… нека просто кажа, че сме в състояние да се грижим за себе си. — Той се обърна отново към Кари. — Баща ви изпрати… ъ-ъ-ъ… специална екипировка. Ще сме готови за всякакви неприятности, госпожице.
— Благодаря, капитане.
Матюс нареди на един от екипажа да ги разведе по каютите. Въпреки че Нина бе заслужила с пълно право титлата шеф на експедицията, Кари се настани в каютата под лоцманската кабина, докато Нина зае стая до Чейс на по-долната палуба.
— Отлично — изкикоти се той, когато надникна през вратата. — Да съм в стая без Хюго на такъв кораб.
— Да не би да хърка?
— Много по-лошо. — За облекчение на Нина той не се впусна в откровения. — Не е толкова шикозно, колкото на „Нереида“, но ще е много по-трудно да ни взривят.
— Моля те, дори не се шегувай с такова нещо!
— Не се шегувам. — Чейс прекрачи прага. — Както каза Кари, Куобрас със сигурност знае, че вече не сме там. Тя смята, че всички са лоялни, но стига да размахаш дебелата пачка, всеки може да бъде купен.
— Мислиш, че Куобрас има шпионин на кораба? — Нина седна на леглото, изглеждаше разтревожена.
— Бас ловя. Затова… — Той спря.
— Какво?
Чейс седна до нея и понижи глас.
— Спомни си Бразилия, колко бързо ни откри Куобрас. Тези хеликоптери не биха могли да ни проследят по реката, движехме се прекалено бавно. Щяха да останат без гориво. Което означава, че когато са тръгвали, са знаели къде сме. Или е имало насочващо устройство на кораба, което не е изключено… или някой на кораба им съобщава местоположението ни.
Въпреки топлината в каютата, Нина потрепери.
— Но кой?
— Няма начин да е онзи дървен философ, Хамилтън, никой не му е казвал защо всъщност сме отишли там. Не бива да се говори лошо за мъртвите, но капитан Перез и Хулио са в списъка ми.
— Но те бяха убити при взривяването на „Нереида“. Ти сам видя телата.
— Може Старкман да ги е убил, за да няма живи свидетели. Двамата продължават да ми стоят като евентуална възможност. От друга страна, съм напълно сигурен, че Кари няма да предаде собствения си баща… — Той се усмихна при твърдението. — Както и ти, впрочем.
Нина се усмихна.
— Радвам се, че го мислиш.
— Проблемът е, че не остават много заподозрени. Агналдо, професорът…, ами добре… аз и Хюго.
— Не може да е Джонатан — каза Нина веднага. — Познавам го от години. Не би направил нещо, което да ме нарани.
— Добре, тогава — кимна Чейс, вдигайки вежди, — аз вярвам на Агналдо, и — по дяволите! — залагам живота си за Хюго. И остава… онзи гадняр и развратник. Оставам аз, нали така? Мамка му.
Нина се изкикоти.
— Мисля, че можем да те изключим.
— И аз така се надявам. Не обичам да подозирам сам себе си. — Той отново се усмихна, след което поклати уморено глава. — Не знам. Някой на „Нереида“ може да е имал сателитен телефон, скрит в екипировката си — проверих само нещата, които взехме на борда по Тефе. А колкото до този кораб… — Той въздъхна. — Единственото, което ни остава, е да държим очите си отворени и да гледаме за нещо интересно.
— И какво ще направиш, ако откриеш някого? — попита Нина.
Чейс се изправи.
— Ще го изхвърля в морето.
Тя не можа да определи дали се шегува.
Нина прекара известно време, за да се запознае с обстановката на „Ивънър“, след което бавно се насочи към предната палуба, за да види двете подводници. Кари вече бе там, говореше с двама млади мъже, чиито избелели къси панталони и разкопчани хавайски ризи в ярки цветове отиваха далеч отвъд плажната небрежност и навлизаха по-скоро в територията на плажните гларуси.
— Нина — обърна се Кари, — това са капитаните на подводниците. И проектантите, всъщност.
— Джим Бейлард — представи се по-високият от мъжете, канадец като Матюс, само че по-апатичен. Нина стисна ръката му и гривната му от дребни мидички изтрака. — Значи смятате, че сте открили Атлантида, а? Страхотно.
— Искате да я изровите? Ще го направим — намеси се по-ниският, австралиец с плътен тен и избеляла от слънцето остра коса. — Мат Трули. Ако е под водата, заради вас ще пресушим океана.