Невинен

– Можеш да си представиш – измърморвам. – Чух всичко и трябва да призная, че тези типове, Молто и Бранд, са убедителни, защото всичко, което казват, изглежда логично. Но въпреки това не мога да приема, че това е истина.

– Защото е лъжа. – Ана винаги енергично защитава татко. – Това е невъзможно.

– Невъзможно ли? Е, не е в противоречие с физическите закони.

Ана ме поглежда със зелените си очи. Никога не успявам да я впечатля, когато се опитвам да философствам.

– Баща ти не е способен на такова нещо.

Замислям се над това за секунда.

– Знам, че си работила за него, но колкото и да сме близки, не мога да не призная, че баща ми е доста затворен човек. – С Ана често имаме такива спорове, когато аз давам израз на съмненията си, а тя ми помага да ги преодолея. – Спомням си, когато бях малък… сигурно съм бил на дванайсет, защото тъкмо си бяхме дошли от Детройт, а татко още работеше в окръжния съд… двамата отивахме някъде с колата. Едно от делата, които той водеше, беше доста нашумяло. Някаква жена беше убила съпруга си, свещеник в една от големите църкви. Оказа се, че мъжът бил гей. Тя нямала представа, а когато узнала, го убила, като отрязала члена му, докато спял. Умрял от загуба на кръв.

– Звучи ми логично – подсмихва се Ана. На момичетата това винаги им се струва по-смешно, отколкото на момчетата.

– На мен ми се струва болезнено – отговарям. – Както и да е, защитата нямаше голям избор, освен да се опита да докаже, че жената временно е загубила разсъдъка си. Призоваха много свидетели, които твърдяха, че не била способна на такова нещо. Попитах татко какво мисли. Винаги беше приятно да говорим за такива неща, защото знаех, че той не би обсъждал подобни въпроси с никой друг. „Мислиш ли, че не е била на себе си?“ – попитах го. Той отговори: „Нат, човек не може да знае какво ще се случи в този живот, на какво е способен някой.“ Не мога да кажа защо, но веднага ми хрумна, че има предвид онова, което му се беше случило две години по-рано.

– Не е казал, че е убил онази жена.

– Не знам какво искаше да каже. Беше доста странно. Като че ли ме предупреждаваше за нещо.

Спираме в началото на Ниърингския мост, където магистралата се събира в две ленти и в пиковите часове се образуват задръствания. Преди години имах приятел, който твърдеше, че разбира теорията на относителността и че всяко живо същество постоянно излъчва образа си. Ако намерим начин да изпреварим светлината, ще сме в състояние да се върнем във времето и да видим всеки момент от миналото като триизмерен ням филм. Често се питам какво съм готов да дам, за да го направя и да погледна какво се е случило в дома на родителите ми през трийсет и шестте часа, след като с Ана си тръгнахме онази вечер. От време на време се опитвам да си го представя, но единственото, което изниква пред очите ми, е сцената как той седи на леглото.