Неспокойкото [ЛП]

— Как да спечелим доверието на Прозрачния бог? — попита на глас.

— Обикновено този въпрос се разглежда в горните курсове — призна деканът. — Това са незадължителни часове по хвалебствия, посещават ги само най-способните ученици. Но на вас ви остават едва три седмици… Добре! Вместо порицание сега ще се заемем с хвалебствия! Дейностите са близки, дума да няма! Трикс, на дъската!

Трикс очакваше, че сега ще трябва да хвали Плашилото. Но Еам прецени друго. Трикс трябваше да стои на дъската, заел горда поза. А да го хвали деканът извика Дерик.

— Не ми се иска да го правя… — измърмори Дерик.

— Затова те и накарах — усмихна се със студената си змийска усмивка Еам. — Да хвалиш някого от сърце е лесно и просто. Но за да възхваляваш неприятен човек, при това искрено — точно тук е нужно истинско майсторство!

— И кой точно е той сега? — мрачно попита Дерик. — Мъдрото и зло Плашило? Или глупавият и капризен Ужас-ужас?

— Не — ехидно отвърна Еам. — Той е Трикс Соийе. Твоят така наречен братовчед. Синът на съхерцог Рат Соийе. Вашето семейство коварно е свалило Рат Соийе от престола и го е затворило със съпругата му в тъмница, а бедния Трикс сте го прогонили. Но благодарение на доброто си сърце и природните си таланти Трикс успял да отстои своето, да осигури достойно наказание за вашето семейство, да спечели любовта и уважението на хората и да стане талантлив маг. Ти си в изгнание, семейството ти е опозорено и разорено. И всичко това — заради него! А сега, ученико Дерек, почвай да възхваляваш Трикс!

Дерик стисна зъби и за момент погледна в пода, докато се справи с чувствата си. После се обърна към Трикс.

— Трудно ми е да го кажа — започна той. — Стоя пред вас, гледайки в очите братовчеда, когото мразех от дете и когото сега би трябвало да мразя още повече, търся омраза в сърцето си. Търся — и не мога да намеря!

Еам одобрително кимна.

— За всички злодеяния, които му сторихме, той ни отвърна с добро — продължи Дерик. — Убеди крал Маркел да ни изпрати само в изгнание, а не на ешафода. Хващайки ме с могъщата си магия, когато се опитах коварно да го убия, докато спи, той ми прости и ме пусна. И това беше онази последна капка, изгарящата капка пламтяща доброта, която разтопи леда на моята омраза. Започнах да си припомням целия си живот. Всички обиди към Трикс… и разбрах, че половината от тях са измислени, а в половината братовчед ми изобщо не е виновен! Спомних си всички мръсни номера, които му бях погаждал — и избухнах в сълзи от отвращение към самия себе си! Как съм могъл?! Как съм могъл да се отнасям така към най-търпеливия и мил човек в моята среда? Спомням си, когато бяхме съвсем малки, от храстите към нас скочи отровна змия…