Годината на Кобрата [bg]

Огледах кръга командири. Всички бяха някогашни Мариану, смелчаците на царя, или Накту-аа — момчетата със здрави юмруци, убили поне един съперник в ръкопашен бой. Войници, които се бяха издигнали от бойните редици, посивели, жилави ветерани, които се бяха сражавали с народите на Деветте лъка, по поречието на Нил, насред Голямата зелена вода, сред адската жега на пустинята или безкрайните пусти блата. Носеха рани и белези, но бяха и славата на Египет. Знаех, че верността им към Хоремхеб е непоклатима. Не понасяха Ай, Нахтимин и всички от акминската шайка. Ненавиждаха идеята за Атон, а на войските на Нахтимин гледаха като на перковци, танцьори, а не истински египетски войници. Командваха четири наскоро реорганизирани елитни полка: Птах, Хор от Хенес, Изида и Нефтис.

Седяха и слушаха, докато им описвах всичко. Мисълта, че обичаният от тях Хоремхеб е затворник в Тива, накара не един да загризе кокалчета и ако не ги бях спрял, някои от по-дръзките като нищо щяха да потеглят към града. Новината за хетите обаче скоро ги укроти. Бяха достатъчно умни да осъзнаят опасността от това да попаднат между две армии — една при Делтата и друга в Тива. В крайна сметка приеха моето предложение. Хетските пратеници, или по-точно сватбари, щяха да тръгнат от Акмин за Тива. Трябваше да ги затрием, да ги избием до един, да създадем дълбок разрив между Египет и хетската империя за вечни времена. Да унищожим армията, която водят, и да потеглим към Тива.

Започнаха тайни приготовления, всички дадоха обет за мълчание, макар новините от Тива да не бяха добри. Независимо от болестта, Ай трупаше войска пред града и дори привикваше гарнизоните отвъд Третия и Четвъртия праг. На север при Делтата продължаваха да прииждат части, които започнаха да оформят истинска армия. Ние обаче бяхме не по-малко подмолни, като глутница хиени, крояща изненадващо нападение. Небамум изпрати шпиони в Акмин и един от тях, продавач на подправки с грозно лице, докладва, че Нахтимин вече е пристигнал, както и Мерире, и Зананза. Не планираха да пътуват по реката, а щяха да потеглят първо през Черните земи до Дендера — големия завой на реката, — където щеше да ги очаква флотилия баржи. С Небамум единодушно решихме, че не бива да стигат до Дендера. За тази цел бяхме довели армията си в Червените земи и се криехме в Оазиса на Нощния бог. На десет километра на югозапад колоната на Нахтимин приближаваше Оазиса на нарциса. Там щяха да се подслонят през нощта и да продължат пътуването на другата сутрин. Намерението ни бе да ги нападнем преди зазоряване.