Русалката [bg]

– Не съм – каза Сия разочаровано. – Не знаех, че го прави.

– Във всеки случай онази вечер двамата с Кенет се скриха зад ъгъла, за да пушат.

Той посочи с дистанционното и пусна филма. Двата гласа се чуха отново. Едва се разбираше какво казват.

– Мислиш ли понякога за онова?

Това беше Магнус.

– За какво говориш? – попита Кенет завалено.

– Знаеш какво имам предвид.

И Магнус далеч не изглеждаше трезвен.

– Не искам да говоря за това.

– Все някога трябва да го обсъдим – каза Магнус и в гласа му имаше нещо умоляващо, някаква неподправена ранимост, която накара Патрик да настръхне.

– Кой казва, че трябва? Стореното е сторено.

– Не разбирам как може да живеете с това. По дяволите, ние трябва да...

Изречението премина в неразбираемо мънкане.

После отново се обади Кенет. В гласа му се долавяше раздразнение. Но имаше и още нещо. Страх.

– Стегни се, Магнус! Нищо не печелим, ако се разприказваме. Помисли за Сия и децата. И за Лисбет.

– Знам, но какво, по дяволите, да направя? Понякога се замислям за това и изпитвам едно такова чувство, тук вътре...

Беше твърде тъмно, за да се види накъде сочи Магнус.

После разговорът стана неразбираем. Двамата понижиха гласове, зашепнаха нещо и тръгнаха обратно към останалата част от компанията. Лудвиг натисна пауза и образът замръзна. Камерата бе насочена към гърбовете на двете тъмни фигури.

– Баща ти виждал ли е това? – попита Патрик.

– Не, бях го прибрал. Обикновено той отговаряше за касетите, но нали този запис го направих тайно, така че после го скрих в стаята си. Имам още няколко в гардероба.

– И ти също не си го гледала по-рано?

Паула седна до Сия, която гледаше към телевизора с отворена уста.

– Не – каза тя. – Не съм.

– Знаеш ли за какво говорят? – попита Паула и сложи ръка върху тази на Сия.

– Аз... Не. – Не отместваше поглед от гърбовете на Магнус и Кенет. – Нямам представа.

Патрик й вярваше. За каквото и да говореше Магнус, бе го скрил добре от съпругата си.

– Но Кенет трябва да знае – каза Лудвиг после натисна стоп, извади касетата и я постави обратно в кутията й.

– Бих искал да я взема назаем – каза Патрик.

Лудвиг се поколеба за миг, преди да постави касетата в протегната ръка на Патрик.

– Нали няма да я повредите?

– Обещавам, че ще сме изключително внимателни. Ще ти я върна в същото състояние, в което ми я даваш.

– А ще говорите ли с Кенет? – попита Лудвиг и Патрик кимна.

– Да, ще говорим с него.

– Но щом знае, защо още не е казал нищо?

Сия изглеждаше объркана.

– И ние това се чудим. – Паула отново я потупа по ръката. – И смятаме да разберем.

– Благодаря, Лудвиг – каза Патрик и вдигна касетата. – Това тук може да се окаже важно.

– Няма защо. Сетих се за записа само защото попитахте дали някога са се карали.

Той се изчерви чак до корените на косата.