![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Тя зави по алеята за служебния вход и погледна часовника си. Осем без петнадесет. Беше свикнала да стои до късно от времето, когато си пишеше дисертацията, но този път беше различно. Умът й бе необичайно хладен и ясен — дори повече от ясен. Тя натисна звънеца на нощния вход и пъхна служебната си карта в четящото устройство.
Прекоси централната ротонда, след което премина през цяла поредица от големи изложбени зали. Преминаването през празния музей рано сутрин, преди останалите да са пристигнали, винаги я ужасяваше, сандъчетата, тъмни и тихи, единственият звук от отекването на стъпките й по мраморния под.
Мина напряко през педагогическия отдел, прокара картата си през слота, за да извика асансьора, изчака го да изтрополи до долу и използва за втори път картата си, за да го насочи към сутерена.
Вратите се отвориха и тя пристъпи в коридора на сутерена. Беше хладен и тих в недрата на музея, непроменим като пещера и винаги я караше да потръпва. Въздухът бе неподвижен и всеки път й се струваше, че в него се носи лек дъх на старо месо.
Тя забърза към лабораторията по минералогия, като отминаваше една подир друга вратите на хранилищата на фосили: динозаври от периодите Триас, Юра, Креда, бозайници от Олигоцена и Еоцена — беше като разходка през еволюцията. Още един завой и тя беше в коридора на лабораторията, блестящи врати от неръждаема стомана водеха към различни лаборатории — „Бозайници“, „Влечуги“, „Насекоми“. Стигна до вратата с надпис „Минералогия“, мушна ключа си, отвори и опипа стената, за да включи осветлението. Флуоресцентните лампи забръмчаха и замигаха.
Тя спря. През рафтовете с подредени върху тях образци можеше да види, че Корвъс вече е тук — заспал над бинокуляра, с дипломатическо куфарче отстрани. Какво правеше тук? Но отговорът дойде още със задаването на въпроса: явно бе пристигнал рано, за да провери сам работата й — в неделя сутрин, представете си.
Тя нерешително пристъпи напред и прочисти гърлото си. Той не помръдна.
— Д-р Корвъс? — Този път стъпките й бяха по-уверени. Кураторът бе заспал върху бюрото си, главата му лежеше върху извитата му ръка. Тя го приближи. Беше гледал образец под бинокуляра — трилобит.
— Д-р Корвъс? — Мелъди отиде до масата. Никакъв отговор. В този момент тя усети лека тревога. Да не би да беше получил сърдечен пристъп? Не изглеждаше много вероятно: ами че той бе толкова млад. — Д-р Корвъс? — повтори тя, но гласът й прозвуча като шепот. Заобиколи масата и мина от другата страна, за да погледне лицето му. Дръпна се бързо назад и ахна неволно, с ръка на устата.
Очите на куратора бяха широко отворени, втренчени и замъглени.
Корвъс беше получил сърдечен пристъп. Тя залитна. Знаеше, че трябва да се приближи и да провери китката му дали има още пулс, да направи нещо, дишане „уста в уста“… Но самата идея да го докосне й се стори отблъскваща. Тези очи… ясно беше, че е мъртъв. Тя отстъпи назад и вдигна телефона, после спря.
Нещо не беше наред. Вгледа се в мъртвия куратор, облегнат върху микроскопа, сякаш бе отпуснал уморено глава върху ръката си и бе заспал. Усети, че нещо в сцената не е както трябва и по гърба й плъзнаха студени тръпки. След това осъзна: Корвъс гледаше трилобит.
Тя вдигна фосила и го разгледа. Обикновен трилобит от Каинозойската ера, от онези, дето можеш да си купиш за няколко долара във всеки магазин за сувенири. В музея имаше такива с хиляди. И Корвъс, който бе на прага на най-внушителното палеонтологично откритие на века, бе избрал да разглежда подобно нещо точно в този момент?
Нямаше начин.
Стомахът й се сви от страх. Тя се приближи към шкафа за проби, избра комбинацията за ключалката и дръпна да отвори.
Компактдисковете и пробите, които бе заключила в полунощ, бяха изчезнали.
Тя се огледа и съзря куфарчето на Корвъс. Дръпна го с трепереща ръка, сложи го на масата, отключи го и изсипа съдържанието му.
Нищо.
Всички данни, свързани с динозавъра, бяха изчезнали. Нейните проби, компактдисковете й ги нямаше. Сякаш никога не бяха съществували. Изведнъж си спомни един дребен факт: осветлението беше включено, когато тя влезе в лабораторията. Ако Корвъс бе заспал, докато работи, кой е светнал лампите?