Немски сказания (Том първи) [bg]

304. Джуджето и чудното цвете

Един млад беден овчар от Зитендорф откъм южната страна на Харц, в Голдене Аце, веднъж достигнал до подножието на Кифхойзер и тъжен се заизкачвал по възвишението. Най-горе намерил чудно цвете, каквото не бил виждал дотогава, откъснал го и го поставил в шапката си, канейки се да го поднесе като подарък на невестата си. Като продължил нататък, достигнал до стария замък, където видял запазено сводесто помещение, на което единствено входът бил отчасти затрупан. Влязъл в него, видял на земята множество малки блестящи камъни и напълнил с тях джобовете си. Вече се канел да тръгва, когато прозвучал глух глас: „Не забравяй най-доброто!“ Той се измъкнал тутакси от помещението, без сам да знае как го е сторил. Щом зърнал отново слънцето и стадото си, зад гърба му мигом се затръшнала вратата, която преди изобщо не бил забелязал. Като посегнал за шапката си, овчарят се препънал и цветето изпаднало от нея. Внезапно пред него се изправило джудже: „Къде е чудното цвете, което намери?“ „Изгубих го“, отговорил смутено овчарят. „То беше отредено за теб, рекло джуджето, и струва повече от целия Ротенбург.“ Когато овчарят бръкнал в джоба си, искрящите камъни се оказали късчета чисто злато. Цветето обаче изчезнало и планинците го търсят до днес, под сводовете на Кифхойзер, но също в Квестенбург, пък и откъм северната страна на Харц, понеже скритите съкровища променят мястото си.