Немски сказания (Том първи) [bg]

297. Овчарят от Кифхойзер

Някои хора разказват, че край Франкенхаузен в Тюрингия има планински хълм, на който е обиталището на виждания многократно на това място император Фридрих. Един овчар, който пасял стадото си на същата планина и който бил чувал сказанието, започнал да свири с гайдата си и като сметнал, че е отдал нужните почести, се провикнал високо: „Император Фридрих, това е дар за теб!“ Тогава императорът излязъл, показал се на овчаря и му рекъл: „Помози Бог, човече, в чия чест свири?“ „В чест на император Фридрих“, отвърнал овчарят. Императорът казал: „Щом е така, последвай ме и той ще те възнагради.“ Пастирът отвърнал: „Не бива да се отделям от овцете.“ Императорът го успокоил: „Ела с мен, на овцете няма да се случи нищо лошо.“ Овчарят го последвал, император Фридрих го уловил за ръка и го отвел недалеч от овцете до една дупка в хълма. Достигнали до желязна врата, която тутакси се отворила. Показала се красива обширна зала, в която имало множество господа и храбри слуги, които му оказали почести. Впоследствие императорът се обърнал дружелюбно към него и го попитал каква награда иска за свирнята си. Овчарят отговорил: „Никаква.“ Тогава обаче императорът рекъл: „Върви и вземи за награда единия крак от златната ми вана.“ Овчарят постъпил, както му било заповядано, и се канел да си тръгва, но императорът му показал още много чудновати оръжия — брони, мечове, пушки, и му заръчал да каже на хората, че с тези оръжия ще отвоюва Божия гроб. След това пуснал овчаря да си ходи, този взел крака, а на другия ден го отнесъл при златар, който признал, че той е от чисто злато, и го купил.