Кралят [bg]

Лорн се събужда от слънчевите лъчи, които минават през кристалните стъкла на прозореца и галят лицето му. Прозява се и се протяга, отпочинал е. Леглото е дълбоко и меко. Стаята е уютна и приятна. Тук сякаш времето не тече. Въздухът е свеж и ухаен. Лорн става.

Докато Лорн се мие, огледалото, закачено на стената над умивалника, показва отражението му. Той е гладко обръснат. Косата му е подстригана късо. Водата се стича по широките му рамене и по гърба му. Без да знае защо, той разглежда и докосва здравия си хълбок. Няма нито белег по ръцете и по мускулестото му тяло. Той гледа опакото на лявата си ръка, сплита пръсти и ги изпуква, после отново се протяга.

Лорн обува нови панталони, бяла риза и изгладено сако, което оставя разкопчано. Сяда на леглото, за да обуе лъснати до блясък ботуши, изправя се и удря с пета, за да се намести кракът му хубаво. Чувства се в отлична форма. Гладен е.

Излиза от стаята, поема по един коридор, влиза в светла, огряна от слънцето зала, от чийто балкон се вижда покрит двор и — над червените керемиди на покривите на красивия му дом — покритите със сняг високи хребети на Увенчаните планини. В тишината на двора ромоли фонтан. На небето прелитат игриви птици. Те се спускат и кълват от ръката на Ейлазий.

Магът е застанал на балкона.

Облечен е в тъмносиня роба, носи шапка от червена кожа, която прилепва плътно към плешивата му глава. Чува Лорн, обръща се и се усмихва, като си изтупва ръцете от последните трохички, които птиците не са успели да изкълват. Бялата му брада е къса и добре пригладена. С приятелски поглед пита рицаря дали е прекарал спокойно нощта. Лорн отговаря, че е спал непробудно. Пропуска да добави, че от цяла вечност не е спал толкова хубаво, но споменът за някогашните му кошмари изведнъж изчезва — като мимолетно ухание, отнесено от полъх на вятър.

Ейлазий посочва маса, отрупана с ястия. Предлага на рицаря, който сигурно е гладен, да седне. Двамата мъже сядат край масата и докато се хранят — а в това време край тях минават призраци, заети с ежедневните си задължения в дома, — спокойно разговарят: за Войната на Мрака, за началото на царуването на Ерклант I и за първата Ониксова гвардия. Заситен, Лорн споделя, че с удоволствие би живял сред тези стени. Ейлазий му отвръща, че това е най-голямото му желание и че тук рицарят е у дома си. Да остане колкото желае, освен ако не се налага да отиде другаде. Лорн се колебае, но не, доколкото му е известно, никой и никъде другаде не го чака.