Червения вълк [bg]

— Добре — провиква се Аника откъм хола с безизразен глас. — Взимай децата, но аз няма да дойда.

— Ще дойдеш, къде ще вървиш — заявява той, все така вторачен във вентилатора.

Тя се връща в кухнята. Поглежда я през рамо — гола е, ако не брои късите чорапки.

— И ако все пак не дойда, какво? Може би ще ми бухнеш един в главата и ще ме завлечеш дотам за косите?

— Не звучи зле.

— Отивам да си взема душ — заявява Аника.

Погледът му залепва върху задника й, докато тя крачи през антрето. София е много по-заоблена и кожата й розовее. Тази на Аника има зеленикав оттенък, а на слънце бързо преминава в наситено маслинен цвят.

Трябва да е извънземна, казва си Томас. Малка зелена жена от друга планета, ъглеста и безформена, крайно неразумна. Възможно ли е да се живее с извънземна? Отпъжда тази мисъл и преглъща. Мамка му, защо винаги сам прави нещата толкова трудни за себе си? Съществува изход. Има избор. Възможно е да си върне живота, който му липсва, да заживее с мека и розова жена с човешка душа и ябълкови коси, която с радост ще го приеме в мансардния си апартамент.

Мили Боже, какво да сторя?

В същата секунда звънва телефонът.

Само това не! Тя е. Защо звъни тук? Казах й да не го прави при никакви обстоятелства.

Втори път.

— Няма ли да вдигнеш? — провиква се Аника изпод душа.

Трети.

Грабва слушалката с пулсиращи слепоочия, напразно търси остатъци от слюнка в устата си.

— Томас и Аника — чува той собствения си пресъхнал глас.

— Трябва ми Аника. — Ане Снапхане. Говори задавено, а чувството на облекчение е толкова силно, че го усеща чак в топките си.

— Момент, моля — отвръща той, като издиша. — Ей сега.

Аника изскача от ваната, грабва пешкир и оставя мокра диря след себе си, на път към телефона. Острият камък се върти и мята из гръдния кош, ангелите тананикат тревожно някъде отзад. Не поглежда Томас, докато минава покрай него и взема телефона, студенината му я кара да поддържа дистанция.

— Чете ли днешния вестник? — пита Ане Снапхане със сух и дрезгав глас.

— Махмурлукът ли те е налегнал? — отвръща с въпрос Аника, докато отмества сиренето, за да разчисти кухненската маса пред себе си. Томас въздъхва шумно и се отмества с два милиметра; освобождава й пространство.

— Зверски, но не това е същественото. Бьорнлунд спря канала ни.

Аника отмества и хляба, за да направи още място.

— Какви ги дрънкаш?

— Министърът на културата ме вкара току-що в списъците за съкращение. Пише го във вестника.

Томас се извърта на деветдесет градуса. Раменете му заявяват пределно ясно, че се разграничава от нея по най-решителен начин.

— Какво? Ей сега го прегледах.

— Най-отгоре на първа страница.