Южен кръст [bg]

— Значи щетите не са прекалено големи — разумно заключи той и хвърли поглед към полицаите от охраната, които се движеха в необозначени шевролети отпред и отзад на лимузината.

— Самото извършване е важното, губернаторе — продължи с уникалния си език Ърхарт.

Губернаторът си я представи като малко дете, което седи на пода и се опитва да построи нещо с кубчетата си, но все ги размества така, че те падат.

— Злобният размисъл — продължи тирадата си тя.

— Честно казано, аз съм по-загрижен…

— Моля ви, отделете няколко минути. Никак не исках да смущавам в програмата ви.

Всъщност точно това бе целта на обаждането й, но губернаторът си замълча, защото винаги се стараеше да проявява толерантност и търпение. Вярваше, че на всеки човек трябва да се даде възможност. Така че желанието на Лийла Ърхарт щеше да бъде удовлетворено, преди губернаторът да затвори телефона.

— Разбира се, гробището е затворено в момента и достъпът до него ще бъде забранен за сегашно време — обясни Ърхарт. — Но аз ще уредя да е отключено и отлостено, когато вие отидете видите.

Губернаторът натисна бутона на интеркома.

— Джед?

— Да, сър — отговори веднага Джед от другата страна на стъклената преграда, а погледът му се отправи към огледалото за обратно виждане.

— Трябва да минем през Холивудското гробище. — Губернатор Фьоер отново погледна часовника си. — Ще трябва да го направим много бързо.

— Както кажете, сър.

— Лийла — приключи разговора губернаторът, — считайте, че съм го направил.

— О, толкова сте чудесен!

— Всъщност не съм — отвърна той уморено, като се сети пак за рождения ден на майка си.