Мистерия в “Елингам” [bg]

Групичката ученици, живеещи в „Минерва“, бяха отведени в Голямата къща, в кабинета на Алберт Елингам. Лари спусна тежките завеси.

Чарлз като че ли бе станал току-що от сън. Бе навлякъл дънки и кашмирен пуловер. Доктор Куин бе с черна рокля, сякаш идваше от официална среща. Пикс също присъстваше.

Ели се сви на един от кожените фотьойли, като подпря главата си на коленете. Първо „преговориха“ случилото се през нощта. Когато Стиви приключи с разказа си, в кабинета за момент настана тишина.

— Елимънт — подхвана накрая Чарлз, — ти помогна ли на Хейес да напише сценария на шоуто?

— Добре де, помогнах му. На кого му пука?

— Въпросната продукция не донесе ли доста пари? — попита Лари.

— Откъде да знам. Не се интересувам от пари. Израснала съм в комуна. Не става въпрос за пари. Не съм такъв човек.

— Какво означава това? — попита Чарлз.

— Просто… това. Както и да е.

— Вземала ли си компютъра на Хейес? — попита Лари.

— Не ми се говори за това. Това са глупости.

— Елимънт — продължи Лари, — вземала ли си компютъра? Съвсем простичък въпрос ти зададох.

— Погледнах какво има вътре.

— Защо?

Мълчание.

— Ти ли сложи сухия лед в тунела?

— Не — промърмори Ели.

— Криеш нещо — продължи Лари. — Трябва да ни разкажеш всичко. Важно е.

Ели се надигна рязко. Очите й се наляха със сълзи, които после потекоха по бузите й.

— Господи, беше толкова тъп! Защо изобщо се занимавах с него!

— Какво имаш предвид? — настоя Лари.

— Това място… — Тя поклати глава и се усмихна мрачно. — Това място. Хейес и неговите тъпи идеи. Точно те, тъпите му идеи, го убиха.

— Имам сериозни притеснения относно подхода ни — вметна доктор Куин, вдигайки ръка. — Ели, по-добре не казвай нищо, докато не ти осигурим адвокат. А другите е редно да се приберат по стаите си.

— Съгласен съм — каза Чарлз. — Ще се обадя на главния ни консултант и ще го помоля да поговори с вас. Лари, би ли завел другите в „Минерва“…

Лари се приближи до Чарлз и доктор Куин и им подшушна нещо.

— Става — каза Чарлз. — Доктор Пиксуел, моля съпроводи ги до учителската стая. Ако на някой му се приспи, да ползва стаята за гости.

— Не ни разрешавате да се приберем? — пропита Нейт.

— Ще стоите тук — намеси се доктор Куин, — докато не изясним нещата.

— Какво, арестувана ли съм? — попита Ели. — Лари ще ме държи под ключ?

— Не — каза Лари. — Нека изчакаме да дойде адвокат, Елимънт. Искам те тук, ясно?

Промяната бе рязка — след като бяха споделили с училищното ръководство какво са си говорили в стаята, се бе стигнало до използване на пълните имена и викане на адвокат. Ели сякаш се смали, гледаше като зверче със зачервените си очи.

— Тръгвам си — обяви тя и стана от фотьойла.

— Елимънт — каза с предупредителен тон Лари.