Дюна [Dune - bg]

— Ще ми кажеш ли какво става с тебе, Пол?

— Ти съзнаваше ли какво правиш, когато ме посвещаваше в обучението? — попита той.

„В този глас няма вече нищо детско“ — помисли си тя. И отговори:

— Като всяка една майка се надявах, че ще бъдеш… нещо повече от другите, по-различен.

— По-различен ли?

Тя долови мъката в гласа му и каза:

— Пол, аз…

— Ти не си искала син! — рече той. — Искала си Куизъц Хадерах! Искала си бин-джезъритски възпитаник от мъжки пол!

Мъката му я ужаси.

— Но, Пол…

— Взела ли си съгласието на баща ми по този въпрос?

Измъчвана от скорошната си рана, тя заговори тихо:

— Дори и да си Куизъц Хадерах, Пол, ти си взел черти както от баща си, така и от мен.

— Но не и обучението — рече той. — Не и нещата, които… пробуждат… спящия.

— Спящия ли?

— Те са тук — той докосна с ръка главата, а после и гърдите си. — У мен — те непрекъснато пресмятат и пресмятат, и пресмятат…

— Пол!

Тя бе доловила истерична нотка в гласа му.

— Изслушай ме — продължи той. — Ти искаше да разкажа на светата майка за сънищата си. А сега ме изслушай вместо нея. Току-що сънувах пробуждащ сън. И знаеш ли кое е причината?

— Трябва да се успокоиш — каза тя. — Ако има…

— Подправката — прекъсна я той. — Тя е навсякъде тук — във въздуха, почвата и храната. Гериатричната подправка. Тя е като наркотика на жрицата на истината. Тя е отрова!

Джесика се вцепени.

Гласът му се сниши и той повтори:

— Отрова — така коварна, така неуловима… така неизбежна. Тя дори няма да те убие, освен ако не престанеш да я вземаш. Ние можем да напуснем Аракис само ако отнесем със себе си част от Аракис. — Ужасната самоувереност в гласа му не търпеше никакво възражение.

— Ти и подправката — продължи Пол. — Подправката променя всеки, който я консумира в такива количества, но благодарение на теб аз мога да осмисля съзнателно промяната. Не се налага да я оставя в подсъзнанието си, където силата й може да изтлее. Аз я виждам.

— Пол, ти…

— Виждам я! — повтори той. Тя долови лудост в гласа му, но не знаеше какво да прави.

Пол обаче заговори отново и тя усети как той постепенно се овладява.

— Тук сме уловени в капан.

„Тук сме уловени в капан“ — съгласи се мислено тя.

И Джесика прие думите му за истина. Нито бин-джезъритският подход, нито хитрост или умение не можеше да ги освободи напълно от Аракис: човек се пристрастяваше към подправката. Организмът й узна този факт много преди съзнанието й да го прозре.

„Тук значи ще изживеем живота си“ — помисли си тя, — на тази планета-ад. Успеем ли да се изплъзнем на харконите, тя е готова да ни приеме. И моят път несъмнено ще е съдбата на кобила за разплод, която съхранява важна за бин-джезъритския клан родова линия.

— Трябва да ти разкажа за моя пробуждащ сън — рече Пол. (Сега в гласа му имаше ярост.) — За да съм сигурен, че ще повярваш на това, което ще чуеш, ще ти кажа първо, че ми е известно, че тук на Аракис ти ще родиш дъщеря, моята сестра.