Вихреният танцьор

— Достатъчно привлекателен. — От инат прибави: — И има много приятен глас. По-късно ще ни зарадва с една песен.

— Ум, хубост, талант. — Той взе лъжицата си. — И изглежда запленен от теб. Кажи, да не би да търсиш съпруг?

— Вие знаете, че той никога не би ме взел за жена.

— Не съм толкова сигурен в това. Майка ми ще се зарадва, ако успее да те задоми. Положително ще ти събере дори прилична зестра, даже да й се наложи да разпродаде накитите си.

Санчия се усмихна неуверено.

— Обичате да се шегувате.

— Не, но ме радва, че ти е приятна самата мисъл. — Той поднесе усмихнат лъжицата към устните си. — Защото се съмнявам, че твоят годеник ще стигне жив до олтара.

Тя се смрази на мястото си и стисна по-здраво дръжката на лъжицата.

— А ако оцелее, още преди падането на нощта ще му сложа рога. Ето защо на твое място не бих обмислял сериозно идеята за женитба. — След кратка пауза той отбеляза: — Но ти нищо не ядеш. Опитай поне супата… направо е превъзходна.

Тя машинално поднесе лъжицата към устните си, без да усети вкуса на ястието.

— Не обелваш нито дума. Какво означава това? С онова натруфено конте не спираше да бъбриш.

— Защо правите всичко това? — попита тя дрезгаво. — Защо се опитвате да ми причините болка?

— Не ти ли е минала мисълта, че и аз мога да се почувствам засегнат? — Попита той със сподавен тон, но разгорещено и необуздано. — Каза ми, че изпитваш добри чувства към мен. Мислех си вече, че ти… — Той спря насред изречението. — Затова не ми говори за горест и болка.

— Вие ме принудихте да отида при майка ви.

— Не съм те принуждавал за нищо. — Лявата му ръка, която лежеше върху масата, се сви в пестник. — Не ми беше никак лесно да демонстрирам въздържание и нежност. През целия си живот познавах само насилието и цената, която струваше насилието. С теб исках да е другояче. Стремях се да спечеля твоето доверие.

Тя не знаеше какво да отвърне. Съчувствие, вина и страх я връхлетяха като морска вълна, заляха мислите й, удавиха гласа й. С голямо усилие успя да промълви.

— Да се доверяваш на онези, които имат власт над теб, е опасно.

— Много по-опасно е обаче да им се подиграваш или да им отвръщаш с неподчинение. — Той бавно разтвори пестника си и погледна надолу към болната ръка на Санчия, която лежеше в скута и. — Колко хубаво украсена шина. Изглежда така, сякаш Бианка се е погрижила за нея.

— Така е. Тя използва пръчките от слонова кост на едно старо ветрило и прати Марко при кроячките, за да вземе ивици зелено кадифе. От тези ивици направи малките ленти. Беше много мило от тяхна страна.

— Да, те са извънредно мили и обичливи. Побързай със супата си. Вече разнасят второто блюдо.

— Готова съм. — Тя гледаше апатично, докато слугите прибираха чиниите за супа и отбелязваше със същото равнодушие как върволица лакеи маршируваха с блюда подбрани рибни ястия. При други обстоятелства би била въодушевена като останалите гости от гледката на гарнираното с ябълки и рози печено диво прасе и от фазана, от които устата им се напълниха със слюнка. Връхната точка на този парад на лакомства обаче представляваше една огромна торта, точно копие на замъка на Мандара, измайсторена с всичките отбранителни съоръжения и дори с една миниатюрна градинка. Зрелището беше посрещнато с възторжени възгласи и бурни ръкопляскания, а след като слугите преминаха с тържествена стъпка през залата, те оставиха кулинарните чудеса на дългата трупана трапеза, за да могат гостите да се полюбуват на великолепния им вид. Междувременно донесоха още розова вода за измиване и доляха вино в чашите, а после сервираха нарязаното месо и сосовете. Беше обичай гостите да делят блюдото по двойки и Санчия се втренчи унило в яденето, което беше сервирано между нея и Лион. Макар да твърдеше обратното, щеше да й бъде доста трудно да си служи с ножа и лъжицата само с едната си здрава ръка. Когато понечи да вземе ножа, Лион я спря.