Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
Райън бе предпазлив и настоя да проверят къщите и магазина. Селото бе опустяло, точно както го описваше Бен. Седнаха да похапнат. Когато приключиха, тъмнината бе пълна, като се изключеха синьо-черните отблясъци на езерото и ярките светлини от отсрещната страна. Спаха на смени. Към полунощ станаха и се приготвиха да потеглят. Спуснаха лодката във водата и включиха двигателя.
Някъде по средата на езерото Райън възкликна:
— Господи!
Небето пред тях светеше. Райън подаде бинокъла на Тери, но дори и с просто око тя можеше да различи слабо осветената зеленикавосиня постройка, която се издигаше над дърветата. Приличаше на извънземна.
Райън каза на Мърсър да отбие встрани. Щом стигнаха брега, издърпаха лодката, натрупаха отгоре й клони и продължиха към кея пеша. На стотина метра от него завиха към сушата и излязоха на пътя, по който Бен и Джош бяха стигнали до хангара. Калните коловози, за които бе говорил Бен, вече бяха изравнени и асфалтирани.
Търсеха точно определена сграда и я откриха — постройка, от която се разнасяше бръмченето на помпи. Мърсър бързо се справи с ключалките и влязоха.
От единия до другия край на сградата бяха подредени големи стъклени резервоари; и във въздуха се носеше тежката миризма на риба и шум на двигатели. Помещението бе полутъмно, но зад стъклата можеха да се различат големите бледи сенки. Мърсър веднага почна работа. Постави блокчета С–4 на стратегически места, като закрепваше подобния на пластилин експлозив около помпи и електрически проводници, където щеше да нанесе най-големи щети. Останалото залепи за резервоарите.
Работеха бързо — поставиха детонаторите, нагласиха таймерите и след половин час бяха приключили. Единствените хора, които бяха видели, бяха далеко, но Райън нямаше намерение да рискува. Върнаха се до брега на езерото, без да срещнат никого. Ако всичко вървеше според плана, Мечката щеше да ги вземе точно преди голямото „бум“.
За съжаление не всичко вървеше според плана. Като за начало, лодката им я нямаше. Райън реши, че са се объркали в тъмното, и прати Тери и Мърсър да я потърсят надолу по брега, а самият той остана на стража. Когато след пет минути те не се върнаха, тръгна след тях и ги откри — стояха един до друг и гледаха към езерото.
— Намерихте ли я? — попита той.
Отговор не последва. Двамата стояха неподвижно. Щом ги приближи, той разбра защо. Китките им бяха вързани отзад, а на устите им имаше лейкопласт. В следващия миг от храстите изскочиха десетина яки мъже.
Един взе оръжието на Райън, друг включи фенерче. Лъчът освети ръката му. Държеше един от зарядите, които бяха поставили в сградата. Мъжът хвърли експлозива в езерото и насочи лъча към собственото си лице, за да може Райън да види червения като на клоун нос и жестоката му усмивка.
После извади нож с бяло острие и го опра под брадичката на Райън, така че върхът проби кожата му и пусна капчица кръв. След това каза нещо на странен език и прибра ножа в канията.
Поведоха ги към хангара.
31
Остин изучи сателитната снимка с лупата и поклати глава. Плъзна изображението и лупата към Дзавала. След няколко минути взиране помощникът му изсумтя:
— Виждам езеро с поляна и няколко къщи от едната страна. Възможно е да е селото на Найтхоук. От другата страна има кей и няколко лодки, но не и хангар. Може и да е скрит.
— А може и да си разкарваме задниците напразно.
— Няма да ни е за първи път. Погледни го от друга страна — Макс твърди, че това е езерото, а аз съм готов дай доверя и живота си.
— Може и да се наложи да го направиш. — Остин си погледна часовника. — Самолетът ни ще е готов след два часа. По-добре да си оправим багажа.
— Аз съм лесен — не съм разопаковал моя от последното пътуване — каза Дзавала. — Ще се видим на летището.
Щом се прибра, Остин видя мигащата светлина на телефонния секретар. След минута вече говореше с Бен Найтхоук, който му бе оставил телефонен номер.
— Добре, че се обади — каза Найтхоук. — Стоях до телефона с надеждата да звъннеш.
— Опитах се на няколко пъти да се свържа с теб.
— Съжалявам, че се държах като мижитурка. Онзи тип щеше да ме убие, ако не се беше намесил. Отидох при едни приятелчета. Самосъжалявах се. Когато се прибрах, имах съобщение от Тери. Казва, че SOS тръгват на своя глава. Предполагам, че Райън е взел и нея.
— Пълни идиоти. Това си е чисто самоубийство.