Мисията „Нощ и мъгла“
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златина Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията „Нощ и мъгла“». Краткое содержание книги:
— Продължавай. Доста си убедителен.
— Не само има тайна разузнавателна мрежа, за която досега не сме знаели, но, както предположих, е съставена от свещеници. Нарича се „Братството на камъка“ — името идва от пръстена с рубин, който носят.
— Ромул, ти си страхотен — зарадва се Галахър. — Научил си толкова много.
— Но не достатъчно. Казах на твоя човек по телефона. Трябва ми лекарски екип.
— Няма да знаят какво да питат.
— Но аз ще им кажа. Да ме извикат веднага щом го приготвят. Аз ще проведа разпита. Ще изстискам от него всичко, което знае.
— Какво те тревожи? Случило ли се е нещо? Гласът ти звучи странно.
— Жена ми изчезна.
— Моля?
— Беше с мен, когато наблюдавахме апартамента на свещеника. Той излезе от сградата. Тръгнахме след него поотделно, за да не привличаме внимание. След като го настигнах и го зашеметих малко — Сол съзнателно преиначи истината, за да не споменава за Дру и Арлийн, — потърсих Ерика — гърлото му пресъхна, но той продължи. — Просто се беше изпарила. Търсих я навсякъде. Напразно. Ако този тук знае нещо, свързано с изчезването й, Бог ми е свидетел, че ще го накарам да си признае. А ако е мъртва…
Галахър се отдръпна назад.
Телефонът иззвъня. Сол се спусна към него.
— Ерика?
— Дай ми Галахър — обади се мъжки глас.
Сол притвори очи, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Подаде слушалката на Галахър.
— Да, можете да идвате — каза Галахър и затвори. Обърна се към Сол.
— Беше лекарският екип. Долу са. Не исках да идват, преди да разбера какво става.
— Е, какво, доволен ли си?
— По-спокойно, момче. На твоя страна съм.
— Така ли? Предупреждавам те. Кажи им само да го приготвят. След това да ми го оставят.
— При по-различни обстоятелства не бих преглътнал тона ти — той го погледна със съжаление. — Но предполагам, че си изнервен. Поспи малко. Хапни нещо. Изглеждаш ужасно.
— Да спя и да ям?
— Трябва да го направиш, Ромул. С нищо не можеш да й помогнеш, особено в това състояние.
Сол изведнъж осъзна колко истина имаше в думите на Галахър. Бе на ръба на пълното изтощение. Въздъхна дълбоко.
— Прав си. Извини ме.
— Няма за какво. И аз на твое място бих действал по същия начин. Разчитай на мен. Ще направя каквото мога.
Сол се усмихна в знак на благодарност.
След пет минути дойде екипът, който се състоеше от трима души. Единият бе слаб, с очила. Когато видя размазаната физиономия на отеца, прехапа устни. Провери рефлексите му и се обърна към Галахър:
— Можем да го преместим.
Галахър кимна.
Другите двама също се приближиха. Бяха добре сложени.
— Къде ще го носим? В магазина или…?
— Не може ли да остане тук? В някоя от стаите?
— Рано или късно трябва да направим рентгенова снимка на черепа му. Но няма подутини под очите и може би проявявам излишна предпазливост. Пулсът му се напипва. Да, ще стане и тук, в хотела.
— Вече позвъних на рецепцията. Има свободна стая на същия етаж — Галахър кимна на един от юначагите. — Слез долу и се регистрирай. След това донеси ключа.
След десет минути бяха готови за преместването.
— Ще ми трябват някои принадлежности от колата — каза мъжът с очилата.
— Всичко, което поискаш — отвърна му Галахър.
Провериха има ли хора в коридора. Нямаше никой. Двамата мъжаги подхванаха свещеника под раменете и тръгнаха. Мъжът е очилата излезе след тях. Не срещнаха никого. На входа Галахър се спря и каза на Сол:
— Съветвам те да си починеш. Ще ти се обадя, когато е готов.
Сол се облегна на стената, а колената му се подгъваха от умора.
— Ще чакам — каза той и затвори вратата.
Вратата на банята се отвори.
— Трябва да послушаш съвета на Галахър — каза Арлийн. — Ще се обадя да донесат нещо за ядене.
— Изглежда тя се мисли за Флоранс Найтингейл. Ставала ужасно лоша, когато пациентите й не я слушали — засмя се Дру.
Сол също се усмихна и уморено се отпусна в едно кресло.
— Моят приятел не си пада много по месото. Какво ще кажеш да поръчам пържени яйца, кифли и кафе? — Арлийн вдигна слушалката.
— Много съм напрегнат. Не искам кафе.
— Тогава си вземи мляко — обади се Дру. — И плодове. Много плодове.
Арлийн се обади и направи поръчката. Сол я наблюдаваше. Бе висока и стройна, напомняше му за Ерика. Но приликата свършваше дотук. Арлийн нямаше тъмна и дълга коса. Лицето й, макар и красиво, бе по-закръглено. Кожата й бе леко загоряла, но не така гладка и мургава като на Ерика. Най-голямата разлика бяха очите — зелени на Арлийн и кафяви на Ерика.