Мисията „Нощ и мъгла“

— Когато сме отново свободни.

— Къде ще се установите?

— Не сме решили още. Може би в Пиренеите.

— Какво ще кажеш да дойдете при нас в пустинята? В Израел?

— Цяла година прекарах в една пустиня. Нещо не ми понесе.

— Да, разбирам — засмя се Сол, но усмивката му бързо изчезна. — Продължавам да се чудя…

— Какво има?

— Дали мога да те помоля и аз за една услуга.

— Казвай.

— Преди две седмици, когато започна цялата тази история, селото ни бе атакувано. Целта на нападението бяхме ние. Тогава решихме, че е свързано с изчезването на Джоузеф, че някой се опитва да ни попречи да го открием. А сега, когато разплетохме кълбото, се оказа, че няма нищо общо. Боя се, че има още някой, който желае смъртта ни, но по друга причина. Може да се опитат отново да ни убият.

Дру потупа новия си приятел по рамото. В очите му се четеше решителност и любов.

— Ще дойдем колкото може по-скоро. След като… — гласът му толкова приличаше на този на Крис. — Тогава да ги видя какво ще правят тези негодници! Срещу четирима ни! Нека само опитат!