Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Росауро застана до него.
— Нещо не е наред ли?
— Нещо не е тук — измърмори той.
— Какво?
Другите чуха разменените реплики в тишината на затвореното пространство и обърнаха глави към тях.
Грей описа още един кръг с фенерчето.
— На монетата… имаше и едно главно Е, нали така? Гръцката буква епсилон.
— Ами да — каза Елизабет.
Грей изтри с ръкав дъждовните капки от лицето си. — Всичко друго от монетата е тук — храмовата фасада, колелото на чакрите — така че къде е гръцката буква?
— Просто дребен детайл — обади се Мастерсън. — Какво значение има?
— Не е дребен — възрази Елизабет. — Някой си е направил труда да пресъздаде тук делфийския храмов комплекс. Онова, дето го видяхме вън… храмът „ин антис“ е с формата на делфийските съкровищници, кръглият толос много прилича на храма, построен в Делфи в чест на Атина. А това тук… И фасадата, и вътрешното разположение повтарят едно към едно храма на Оракула. А епсилонът е бил един от централните декоративни елементи в оригиналния храм.
Грей си спомни своя разговор с Пейнтър за това как делфийският епсилон станал символ на пророчески култ и като такъв се запазил в изкуството и архитектурата до ден днешен.
Лука пристъпи напред.
— Може би знам още нещо за тази буква.
Грей се обърна към водача на циганския клан.
— Нали ви разказах за децата, които ни бяха откраднати — продължи той. — Онези от моите хора, които първи се натъкнали на опожарения лагер, разказваха за някаква каменна църква. Вратата била разбита, но върху изпотрошените дъски още се крепяла голяма бронзова буква „Е“. Никой не знаел какво означава. Единствените, които знаели, били заровени в масовия гроб до лагера. Тайната умряла заедно с тях. Може би става въпрос за същото „Е“?
„«Е» като знак за човиханите — помисли си Грей. — Циганските предсказатели. Поредният пророчески култ“.
— Всичко това добре — прекъсна мислите му Мастерсън, при когото умората май вземаше връх над научния ентусиазъм. — Но не виждам какво значение има щом „Е“ — то така или иначе не е тук.
— Може и да няма — призна Грей, но всъщност не вярваше в това. Обърна се към Абе. — Кога показа за пръв път това място на д-р Полк?
Той сви рамене.
— За пръв път доведох д-р Полк тук преди година. Той разгледа, записа си някои неща и после си тръгнахме.
Елизабет сведе натъжено очи.
— А на мен не каза нищо за откритието си.
— Защото уважаваше нашите тайни — сериозно каза Абе. — Той беше добър човек.
Грей се вгледа в лицето на Мастерсън и киселото му изражение. Професорът се беше ентусиазирал от откритието, но след като първоначалният шок отмина и се оказа, че находката няма нищо общо със собствените му проучвания, интересът му бързо спадна. Дали и д-р Полк бе реагирал така? Откритието имаше изключителна археологическа стойност, но Полк се беше съобразил с желанието на недосегаемите да го запази в тайна — може би най-вече защото не е открил връзка със собствената си работа.
Тогава откъде е дошло внезапното му желание да се върне тук точно преди да изчезне? Изглежда все пак е открил някаква връзка, макар и със закъснение, нещо, което свързваше храмовия комплекс с неговите проучвания.
Грей се обърна към Абе.
— Какво породи внезапното желание на д-р Полк да се върне тук? Спомняш ли си нещо необичайно?
Индиецът поклати глава.
— Дойде в селото. Както много пъти преди това. Говорихме си за предстоящите избори — кандидат от недосегаемите се бореше за кметско място. Бях намерил нова монета и му я показах, но той ме помоли отново да види онази с храма. Погледна я без особен интерес, дори я завъртя като пумпал на масата, докато говореше. А после очите му изведнъж се разшириха и той скочи. Поиска незабавно да го доведа тук, но аз бях зает с разни неща около изборите. Предложих му да почака, докато се върна…
Индиецът млъкна насред изречението и Елизабет довърши вместо него:
— Баща ми не беше търпелив човек.
Мастерсън кимна.
— В същия ден ми се обади — онзи разговор, за който ви споменах. Говореше бързо и доста несвързано, каза, че е открил нещо, което щяло да промени из основи разбирането ни за човешкия мозък веднага щом станело всеобщо достояние.
Грей усети гъдела на една мисъл и се обърна към Росауро.
— Я дай да погледна пак онази монета.
Тя му я подаде.
Грей я завъртя в пръстите си — храм от едната страна, колелото на чакрите от другата.
— Елизабет, ти спомена, че баща ти е уредил стажа ти в Делфи, за да провери чрез теб дали тамошният храм е свързан по някакъв начин с неговите изследвания. Интересува ме какво в крайна сметка е научил д-р Полк от теб за историята на Делфи.