Дивата котка

Когато отговори на целувката му, той пусна ръцете й, отвърза синята наметка, корсета на роклята, връзките на долната риза. Беше стигнал до края на търпението си. Дългите нощи на въздържание и неутолен копнеж викаха за отмъщение. Със стон притисна лице между гърдите й и почувства сладостните тръпки на тялото й. После захапа едно от розовите зърна, вдигна полите й и отвори панталона си.

Жаси го гледаше право в очите, сякаш искаше да възбуди още повече страстта му, но Джейми не беше сигурен какво изразяват очите й. В зеления полумрак на гората те светеха като два огромни сапфира. Свали и последните препятствия на бельото й и понечи с все сила да проникне в утробата й. В последната секунда обаче си припомни, че синът му се е родил само преди два месеца, и се принуди да бъде нежен и внимателен. Едва когато не чу очаквания протест, ускори ритъма си. Сякаш някаква преграда се разкъса в тялото на Жаси и тя се надигна насреща му, разтвори бедра колкото се може повече и Джейми забрави целия свят. Остана само непоносимият напор в слабините му.

Дивият устрем най-после си проби път навън, той простена и се отпусна върху Жаси, избавен от сладкото мъчение на страстта, от гнева си — и дълбоко засрамен. Беше изнасилил собствената си жена под открито небе, в сянката на боровете. Жаси мълчеше. Не се опита дори да приведе в ред дрехите си, остана да лежи неподвижно до него и Джейми скоро почувства страх.

— Жаси!

Едва тогава тя обърна лице към него. Очите й бяха пълни със сълзи. Джейми се прокле наум, покри я с полите и се изправи с отчаяния стремеж да се махне оттук колкото се може по-скоро.

— По дяволите — изтръгна се задавено от устните му. Обърна й гръб, за да не вижда повече израза на оскърбена невинност по лицето й, и бързо закопча панталона си. Искаше да й обясни, че го е предизвикала. Никой мъж не можеше да стои и да гледа дни наред как жена му флиртува с чужди мъже. Беше загубил самообладанието си. Толкова много неща искаше да й каже. Че е завладяла изцяло сърцето му, че я обича. Но след станалото току-що думите щяха да прозвучат празни и кухи.

Не посегна да й помогне да се изправи, защото сметна, че още не е готова за това.

— Ще ти оставя коня. Когато „Лейди Дестъни“ потегли, можеш да заминеш с него. Вземи и Даниел със себе си.

— Джейми… — започна тя.

— Не те принуждавам да останеш тук. — Джейми се поколеба. — Съжалявам, че се държах толкова лошо — промълви накрая той и изчезна в гората.

Жаси лежа дълго, усещайки бодливите борови птички по гърба си, топлината на слънчевите лъчи по бузите, вслушвайки се във веселия плясък на поточето. Докосна лицето си и почувства следите от безмълвно пролени сълзи. Защо се беше предала без борба?

Смътно си припомни, че мъжът й й даваше дори Даниел. Значи не се интересуваше от собственото си дете. Бързаше колкото може по-скоро да се отърве от жена си.

Затвори очи и ги закри с ръка. Защо я мразеше, защо? Та тя го обичаше с цялото си сърце! Тази любов беше по-страшна от мъчителния глад и бедността, по-болезнена от всичко преживяно досега.