Лунна красавица

Съдът щеше да се състои в един слънчев ден, пет дни след появата на Магнъс сред танцуващите. Трябваше да се проведе в големия салон, затова призори вътрешните и външните дворове на двореца се изпълниха е гости, с влюбени и със зрители. Към благородниците се присъединиха селяни, роби и занаятчии, които се проточиха чак до близката поляна. Гръмогласни глашатаи, поставени на стратегически места, щяха да повтарят разменяните думи на свиканото заседание.

Йона смени тоалета си два пъти, тъй като два пъти потта от разтрепераното й тяло навлажни дрехите й. Втория път, когато смъкна роклята си и потърси нова, съпругът й влезе в тяхната стая и с рязко движение на главата си даде знак на прислужниците да се оттеглят.

— Но аз имам нужда от тях! — задъхано протестира Йона.

— Напротив. Аз ще те облека. Но най-напред ще обтрия тялото ти с освежителна есенция, след което ще поговорим.

— Нямаме много време. — Йона не се опита да му обясни, че трябва да се концентрира максимално за този важен и труден ден. Това бе един тържествен случай, който щеше да бъде описан от писари и запазен в ценни свитъци.

Магнъс взе едно меко парче плат и започна да масажира тялото й.

— Обикновено това води до други, по-приятни преживявания…

— Как можеш да се шегуваш в такъв момент.

— Не се шегувам.

— Как можеш да се смееш сега? Ти си се побъркал, Магнъс.

— Само заради теб, Йона. — Той целуна голото й рамо и въздъхна. — По-добре да не правя това. Твоята плът ме омайва! Винаги ще ми доставя удоволствие да я докосвам.

Забравила за безпокойството си, Йона се помъчи да изглежда навъсена, но той настояваше да я целуне. Тя дръпна главата си назад.

— Като ваш адвокат, сър, държа да изглеждате сериозен. Ще се съберем по пладне.

Магнъс се усмихна доволно. В желанието си да придобие намръщен вид Йона бе поруменяла. Вече не изглеждаше бледа. Бе готова и от нея се излъчваха войнственост и нетърпение, а той много обичаше тези нейни качества. Обичаше! Доста странна дума му бе хрумнала. В края на краищата бе негова съпруга… неговият живот… неговите блянове. О, не!

— Защо се мръщиш, съпруже? Някакви съмнения ли те мъчат или самоувереността ти те напусна?

— Имам ти пълно доверие и затова не се притеснявам за теб. — Леко начумерен, Магнъс видя как тя се извърна, за да се облече. Явно мислеше за вуйчо си. Този кучи син трябва да умре, задето не я оставяше на мира.

След като остана доволна от външния си вид, Йона се извърна към него.

— Готова съм.

Той й предложи ръката си.

— Сигурен съм, че ще ги разгромиш.

— Да, възнамерявам да победя — промълви тя. — Тръгваме ли?

Съдът се откри, след като Малкълм, Тостиг и избраните съдебни заседатели заеха местата си. Малкълм даде знак с глава и викачът обяви началото.

— Внимание! Внимание! Всички, които се интересуват или желаят да чуят процеса, нека се съберат. Той ще протече под ръководството на нашия добър и обичан крал Малкълм Шотландски. По Божиите закони и по законите на тази земя милостивият Тостиг Нортумбрийски ще председателства редом с нашия крал. Внимание! Внимание! — Викачът се поклони на краля, който на свой ред даде знак на защитниците на Килдър да станат и да изложат исканията си.