Каменната маймуна
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Каменната маймуна». Краткое содержание книги:
Нюйоркската полиция е в безизходица. За пореден път, на няколко мили от Лонг Айлънд, е потопен кораб с китайски дисиденти. Някой преследва малцината оцелели и хладнокръвно ги избива. Оскъдните улики водят към наемния убиец Призрака, който изпълнява заповедите на анонимен поръчител. По горещата молба на властите в разследването се включва необикновеният екип Линкълн Райм-Амелия Сакс.
Ала заплетеният случай се оказва със също толкова задънени улици, колкото и лабиринтите в нюйоркското гето.
За 48 часа Призрака трябва да бъде заловен. Никой обаче не знае как изглежда той…
Останалите улики не бяха от голяма полза. Морфинът, използван от стареца за самоубийство, бе китайски и следователно нямаше да им помогне.
— Нима морфинът е смъртоносен? — попита Селито.
— Говори се, че Джек Лондон се е самоубил така — отбеляза Райм, чийто познания по начините за самоубийство бяха почти толкова обширни, колкото тези по криминология. — Когато е над допустимата доза, всичко може да те убие. Старецът не носеше никакви билети от метро или други превозни документи, които да подскажат откъде може да е дошъл.
Райм обаче си спомни, че Амелия Сакс не е единствената, извършила оглед в апартамента на Призрака.
Сони Ли това и чакаше.
— Хей, Лоабан, и аз намерил някои неща. Иска чуе?
— Давай.
— Намерил някои полезни неща. Добре, срещу врата има статуетка на Буда. Никаква уредба или телевизор в стая. Коридор бял. Секции с врати. Има статуетка на осем коня. Всички огледала високи, така че се вижда в цял ръст. Има медни звънчета с дървени дръжки. Били в западната част на стая. — Той кимна, сякаш беше очевидно. — Сетил се, Лоабан?
— Не — отвърна с въздишка Райм.
Ли опипа джобовете си за цигари, сетне отпусна разочаровано ръце.
— Върху мое бюро в Люгоюан имал надпис.
— Още някоя мъдрост ли?
— Дзу и фан сан. Значи: научи три неща от един пример. Идва от Конфуций: „Ако аз покаже един ъгъл на някой предмет на един човек и той не познае други три ъгъла, няма смисъл го обучава повече.“
Не е лошо като девиз на детектив, замисли се Райм.
— И ти правиш някакъв важен извод от една статуетка на осем коня и няколко медни звънчета?
— Фъя шуй, иска каже.
— Подреждане на мебелите и предметите така, че носят късмет — обясни Том. Райм го стрелна с очи и младият мъж добави: — Имаше такова предаване по канала „За дома и градината“. Не се притеснявай, гледах го в свободното си време.
— Значи той живее в апартамент, където всичко му носи късмет — отбеляза нетърпеливо Райм. — Какво говорят уликите, Ли?
— Поздравления, Сони — обади се Том. — Започна да се обръща към теб на фамилно име. Това е запазено само за наистина добрите му приятели. Забележи, че аз съм просто Том и винаги ще си остана Том.
— Като заговорихме, Том, доколкото си спомням, ти си тук само за да пишеш. Не да поучаваш.
— Извод ли, Лоабан? Съвсем ясен — продължи Ли. — Призрак наел някой подреди стая и този човек свършил шибан добра работа. Разбира от професия. Може би той знае други апартаменти на Призрак.
— Добре, това е полезно.
— Аз отида проверя хора, които занимава фън шуй в Китайски квартал, какво каже?
Райм се спогледа със Сакс и двамата се засмяха:
— Трябва да напиша нов учебник по криминология. Ще добавя глава за смахнатите улики.
— Хей, ти знае какво казва наш водач Дън Сяопин? Че няма значение дали котка черна или бяла, стига хване мишката. Аз опита го намери в Китайски квартал. Ти опита го хване оттук, Лоабан.
— Късмет, Сони.
Китайският полицай излезе, а останалите се върнаха към уликите. Не постигнаха обаче напредък, а в близкия час полицаите, натоварени с проверката на печатниците в Куинс, също не се обадиха.
Райм отпусна глава на възглавницата. Двамата със Сакс се загледаха в дъската.
Криминологът изпитваше чувство, което бе изпитвал неведнъж преди: увереност, че уликите, колкото и да са ти познати, пак могат да дадат някаква нова следа, макар вече да си мислиш, че са се изчерпали като източник на информация.
— Да разговарям ли отново с Ву, с Джон Сун? — попита Сакс.
— Нямаме нужда от повече свидетелски показания — измърмори Райм. — Трябват ни улики. Искам нещо конкретно.
Още проклети улики… Имаха нужда…
Изведнъж той погледна картата — първата, на Лонг Айлънд. Взря се в миниатюрната червена точка на около миля от брега на Ориент Пойнт.
— Какво има? — попита Сакс.
— Мамка му.
— Какво?
— Имаме още едно местопроизшествие, а аз изобщо не се сетих за него.
— Кое?
— Корабът. „Фуджоуският дракон“.
Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд
• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.
• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.
• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.
• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.
• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.