Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Може би. Върви пред мен.
Ив се изкиска, но сграбчи ръката му, когато тръгнаха по идеално правата пътека, водеща към бялата врата.
— Проучих този човек. Нищо не събуди подозрението ми. Женен е от осем години, има едно дете, жена му отново е бременна. Къщата е ипотекирана, освен това стойността й е според финансовите им възможности. Не открих в банковата му сметка постъпления на големи суми, което да подсказва, че е получавал подкупи.
— Следователно мислиш, че не е корумпиран.
— Надявам се. Дано да не откаже да ми помогне — добави тя. — В момента не съм служителка на полицията и той може да откаже да разговаря с мен. Нямам право да се оплача на бившите му шефове, нито да го принудя да говори чрез заплаха.
— Опитай се да го очароваш — предложи Рурк.
— Ти си по тази част.
— Вярно е. Все пак опитай.
— Как ти харесва това? — Тя подкупващо се усмихна.
— Отново ме плашиш.
— Умник — промърмори Ив и натисна звънеца. Когато дочу звънливата мелодия, забели очи и възкликна: — Господи, бих се самоубила, ако ми се налагаше да живея тук. Обзалагам се, че всичките им мебели са подбрани според цвета на килимите, а в кухнята има порцеланови съдове във формата на крави.
— Залагам петдесет долара, че не са крави, а котенца.
— Приемам облога. Сигурно са крави — те изглеждат по-глупаво. — Ив отново се усмихна, този път не толкова подкупващо, когато вратата се отвори и на прага застана жена, която очевидно беше в последния месец на бременността си.
— Добър ден. Какво обичате?
— Да поговорим с Уилсън Макрий.
— Той е в работилницата. По какъв въпрос го търсите?
— Ние сме от Ню Йорк… — Докато се взираше в откровените кафяви очи на жената, Ив се питаше какво да й каже. — Интересуваме се от един случай, който съпругът ви е разследвал преди да напусне работа.
— О! — Очите й потъмняха. — Значи сте ченгета. Заповядайте, извинете, че веднага не ви поканих. Колегите на Уил вече не го посещават. Мисля, че той тъгува за тях. Моля, почакайте в дневната. Ще отида да го извикам.
— Дори не поиска да й се легитимираме. — Ив поклати глава и се огледа. — Уж е съпруга на полицай, а пуска непознати в дома си. Какво им става на хората?
— Трябва да бъдат застреляни, задето са толкова доверчиви.
Ив намръщено го изгледа.
— Нямаш право да ме упрекваш — домът ти е снабден с толкова охранителни системи, че дори извънземни не биха могли да проникнат в него.
— Все за извънземни говориш!
— Този квартал ми въздейства по особен начин. — Тя сви рамене и неспокойно започна да се разхожда напред-назад. — Нали ти казах — всичко си съвпада по цветове. — Посочи канапето, тапицирано в синьо и бяло, стола, боядисан в синьо и бяло, за да отговаря на синия килим и белите завеси.
— Навярно на хората им харесва… — Рурк наклони глава и огледа съпругата си. Косата й се нуждаеше от подстригване, грубите й обувки бяха износени, но тя не обръщаше внимание на външността и на облеклото си. Изглеждаше странно сред тази еснафски обзаведена стая, защото напомняше хищно животно. — А ти сигурно ще полудееш тук.
Ив подрънка монетите в джоба си.
— Абсолютно. А ти?
— Ще издържа около два часа, после ще избягам. — Рурк докосна брадичката й. — Но ще взема и теб, скъпа.
Тя се усмихна.
— Това означава, че имаме еднакъв вкус… — Обърна се, когато чу гласове. Още преди да види Уилсън Макрий, знаеше, че посещението им му е неприятно. Влезе в дневната, следван по петите от смутената си съпруга. Беше намръщен, погледът му бе враждебен.
„Типично ченге“ — помисли си Ив. Човекът зорко ги оглеждаше, очевидно беше готов да се съпротивлява, ако ги нападнеха.
Беше висок около метър и осемдесет, имаше широки рамене и едва ли тежеше повече от деветдесет килограма. Светлокестенявата му коса беше късо подстригана, чертите му бяха грубовати. Кафявите му очи подозрително оглеждаха новодошлите.
— Жена ми не ви е попитала за имената.
— Казвам се Ив Далас. — Тя не му протегна ръка. — А това е Рурк.
— Рурк ли? — възкликна жената и се изчерви. — Знаех си, че ви познавам от някъде. Виждала съм ви по телевизията. Моля, седнете.
— Карън! — процеди Макрий и тя млъкна — очевидно беше разстроена и озадачена от реакцията му. — И вие ли сте ченге? — обърна се към Рурк.
— Не. — Той сложи ръка на рамото на Ив. — Съпругата ми е от полицията.
— От нюйоркската полиция — уточни Ив. — Ще може ли да ми отделите малко време? Работя по един случай, който очевидно има нещо общо с убийство, разследвано от вас преди да напуснете полицията…