Среднощна гълъбица
- Автор: Бекнъл Роксана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна гълъбица». Краткое содержание книги:
— Съгласен…
— Аз не съм съгласен — прекъсна Райлън думите на сър Егбърт и се вгледа в по-възрастния мъж. — От този ден вие ме правите свой враг, ако не спазите споразумението. И ви предупреждавам, Егбърт, че няма да забравя унижението, което ми причинихте.
Настъпи напрегната тишина и Райлън зачака с разтуптяно сърце какво ще отговори Егбърт на нападката му по този толкова деликатен въпрос.
— Ръцете ми са вързани, човече! Какво искате да направя?
Тогава Райлън се обърна към Джон.
— Вашата печалба от грабителския акт, който извършихте спрямо мене, ще бъде нищожна, ако обърна силите си срещу сър Егбърт и злополучния Манинг. Защото, помнете ми думата, за тях няма да има реколти, които да събират, и следователно данъци, които да плащат на кралската съкровищница. Ако трябва да обсадя всяко селище, което те управляват, така да бъде. Но няма да допусна да ме унижават по този начин!
Когато ядните думи на Райлън отекнаха в залата, Джон изглеждаше смаян. Дори Изабел се намръщи, защото добре съзнаваше, че войната между двама феодали няма да пълни, а по-скоро ще изпразва кралската хазна.
Кралят отправи гневен поглед към Райлън.
— Може би ще ми служите по-добре, ако още сега ви задържа тук и изискам откуп, за да ви освободя!
Райлън се изсмя презрително.
— И да рискувате цял Йоркшир да се обърне срещу вас?
— Йоркшир, Йоркшир! — извика сър Егбърт, явно изгубил самообладание. — По дяволите, Кемп! Ако искате да бъдете крал във вашия проклет Йоркшир, така да е! — Обърна гръб на Райлън и се приближи към Джон, после се наведе и опря длани на масата. — Ако той вече толкова здраво държи цял Йоркшир под своя власт, тогава му дайте останалото от това, което иска. Нека се ожени за онова, другото момиче, вместо за моето. Дайте му лейди Джоана и замъка Оксуич, за да ви обещае мир!
— Какво говорите, човече? Да не сте луд? — Джон изведнъж стана от стола си и нервно закрачи из залата. — Той няма да получи подобно нещо от мене.
— Във всеки случай, и това не е достатъчно — подметна Райлън. Съзря изненаданото изражение на сър Егбърт, но го пренебрегна. Знаеше само едно — че кралят ще се успокои само ако помисли, че го е притиснал в ъгъла.
— Едно постно имение не е честно обезщетение за обширните имоти, които вървят заедно с ръката на лейди Мерилин.
— Но той няма да ви я даде — извика Егбърт. — И аз няма да позволя тя да бъде държана като затворничка тук! Или ще се съгласите да се ожените за другото момиче вместо за моята дъщеря, или аз ще направя точно това, с което вие заплашихте. Ще отворя война срещу вас и срещу всички, които се обявят за ваши приятели. Ще проклинате деня, когато сте се изпречили на пътя на Егбърт Кросли!
Крал Джон се взираше в Егбърт съвсем объркан, явно смутен от заплахите му за война, също както бе смутен и от тези на Райлън. Когато Изабел стана и тихо се приближи към съпруга си, Райлън проследи с изострено внимание всяка нейна стъпка. Кралицата имаше властта да накара нерешителния си съпруг да поеме такава посока, каквато тя пожелаеше.
— Няма никаква полза от тези викове — поде тя, хвърляйки предупредителен поглед към съпруга си — Подобни критични за държавата решения не бива да се вземат след размяна на заплахи, за които всички после ще съжаляваме.
— Не съм аз този, който ще съжалява за заплахите си — измърмори Райлън, взирайки се мрачно в Егбърт.
— Всъщност, лорд Блекстън, в предложението на сър Егбърт има доста здрав разум. — Тя го дари с лъчезарна усмивка и същевременно стисна ръката на Джон, за да го накара да не се обажда. — Вие, естествено, сте разгневен, задето са ви измамили. Ако планът ви успееше, щяхте да оглавявате истинско малко кралство. Изгледите за подобна огромна власт са наистина съблазнителни. Но вие сте достатъчно прозорлив, за да разберете, че ние не можем да позволим един неприятелски настроен лорд, какъвто тук ни се представихте, да получи такава власт.
Тя се усмихна на тримата навъсени мъже и отново седна на стола си.
— Когато се поуспокоите, сигурна съм, че ще разберете нашето становище. Нещо повече, ще ви стане ясно, че една война срещу сър Егбърт ще навреди на вас толкова, колкото и на него. Никой няма да има полза и никой няма да спечели. Мерилин ще бъде омъжена за другиго и вие няма нищо да спечелите. А е твърде вероятно да загубите и подкрепата на някои от вашите привърженици, ако започнете такава продължителна война заради лични интереси.
Райлън се взираше в съвършено спокойните черти на Изабел. Тя със сигурност беше рядкост сред жените, помисли той с възхищение. Достатъчно умна, за да прецени правилно ситуацията, и достатъчно хладнокръвна, за да изтъкне становището си без колебание или някакъв признак на смущение. Кралят имаше изключителен шанс, че това красиво лице, в което се бе влюбил, се съчетаваше с такъв повратлив ум.