Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— А ако предположим, че аз се изпреча на неговия?
Думите му я предизвикваха, но сега тя бе готова да им отвърне.
— Ако Милт Кихоу предприеме нещо, той… ще се окаже сам. Вече разбира това.
— Не отговорихте на въпроса ми! — От присвиването на сините му очи по гърба й полазиха тръпки. Мъжът безразлично сви рамене. — Е, този отговор ми е достатъчен.
— Значи… сте съгласен?
— Вижте, почакайте малко! — едва ли не ядосано се оттласна от стената и закрачи из килията. Меките му стъпки напомняха за тези на заключен звяр. — Защо мислите, че ви трябва наемник? И откъде знаете, че аз съм такъв? По дяволите, днес всеки носи револвер, дори търговските пътници.
— Шерифът смята така. А освен това Фиделито… той казва, че макар и изненадан, сте бил по-бърз от всеки друг.
— А колко стрелци е виждало това дете? По дяволите, сляпата паника може да направи от човека водач по-лесно отколкото някога си е мислил.
Тя го наблюдаваше замислено, с леко наклонена глава.
— Струва ми се, че за вас това не се отнася. Вие сте… вие сте…
— Убиец?
Спря да крачи из килията и погледна младата жена, а когато тя понечи да отговори, махна нетърпеливо с ръка.
— Е, добре, вашият женски инстинкт! Може би сте права, но знаете ли вие и вашите приятелчета от Асоциацията в какво се забърквате? Въвличането ми във вашата война може да запали фитила и веднъж започнала, никой няма бъде в състояние да я спре. Ще настъпят смърт и разрушение… и горчиви мъки за двете страни. Замесвала ли сте се в подобна война? Знаете ли докъде може да доведе това?
— А вие замесвал ли сте се? От това ли бягате, пристигайки тук?
Имаше усещането, че на лицето му бе надяната маска — толкова безизразно стана то. След това мъжът направи някакъв странен, непознат жест, сякаш помиташе някакъв неприятен спомен.
— Май не разбирате френски! Това означава… по дяволите, няма значение, това означава, че е ваш ред, госпожо Кади.
Сега тя бе искрено учудена.
— Няма нужда да ругаете и да ме плашите със зловещи предупреждения. Смятате ли, че не сме обмислили всичко това? И не сме го разисквали? Не сме се колебали и измъчвали? Знаем какво би могла да означава една подобна война. Но има нещо, което се нарича гордост, и ние възнамеряваме да защитим собствеността си. Не им ли покажем, че ако се наложи, сме готови да се бием… те просто ще ни прогонят. Правено е и другаде. Затова основахме Асоциацията.
Очите му синееха като полирана стомана.
— О, разбира се, вашата Асоциация. Заръчаха ли ти да ме предупредиш какво ме очаква, в случай че откажа да приема предложението им? Със сигурност не бих желал да бъда главната атракция на следващото обесване във вашето градче.
Тя внезапно скочи на крака.
— Вече ви казах, че сте напълно свободен да избирате и няма да имате никакви неприятности, в случай че решите да си отидете, вместо да се намесвате.
— Значи това е дилемата, а? Или оставаш на поста си, или напускаш града.
— Съвсем справедливо, не мислите ли? — изстреля в отговор тя. На лицето му отново се изписа подигравка.
— Може би! Особено от ваша гледна точка. Добре, госпожо Кади. Ще си помисля.
— Ще си помислите?
За миг тя не успя да скрие разочарованието си, но след това се овладя и процеди с неподражаема официалност:
— О, много добре! Смятам, че би било…
— Справедливо?
— Ще говоря с шериф Блейн…
— Да ме пусне? Бих се радвал, ако го направите. Наистина става отегчително по цял ден да редя пасианси. — Той извика надолу по коридора към шерифа и изненадващо повдигна брадичката й с един пръст. — О, още едно условие!
— Моля! — припряно измънка тя, дочувайки вратата да скърца. Непознатият се засмя:
— Дошла си заради мен, нали? Тази рокля много ти отива. Шериф Блейн очевидно бе в добро настроение. От джоба му се подаваше сгънат лист жълтеникава хартия.
— Е, хайде! Погостувахте си, госпожо Кади.
Изрекъл тези думи, шерифът веднага придоби предишната си сдържаност. Елизабет вирна брадичка и рече:
— Благодаря, шериф Блейн! — Прекрачила прага очакваше той отново да заключи решетката, но шерифът, незнайно защо, стоеше и се усмихваше на затворника. Това я накара да го изчака.
— Имам добри новини за теб, Смит, или както там се казваш. — След като не получи отговор, той продължи: — Получих телеграма от Остин, Тексас. Изглежда си чист или поне не знаят нищо за теб. — Грубите му пръсти докоснаха жълтата хартия и той поклати глава. — Наистина странно! Изпратих им най-подробно описание, а те дори не са чували за теб. Изглежда идваш от Юга. Както и да е. Войниците не те търсят, а и никой не е чувал за стрелец с подобно описание, така че…