Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— Ние? Милт Кихоу също ли? — появилата се в гласа му нотка на едва сдържана ярост я накара да потрепери.
Отвърна остро, опитвайки се да скрие страха си:
— Милт бе убеден, че сте от хората на Прендъргаст, а съм сигурна, че и Джарет си е мислел същото. Не одобрявам начина, по който са действали, но нямате представа какъв страх, наречете го паника, ако искате, изпитват хората по тези места. Всички ние от доста време живеем в сянката на този страх и насилие. Лошо ли е да отвърнеш на силата със сила?
— За богобоязлива дама, каквато изглеждате, прекалено често говорите за насилие — очите му се присвиха и последните думи легнаха като камък помежду им.
Тя реши, че нищо не е в състояние да й попречи. Беше се разгорещила.
— Е, но вие също може да работите за тях. Защо да не сте един от мъжете, дошли да убиват за пари?
— Значи, без много да му мислят, са решили да ми видят сметката. Това ли искате да кажете?
— Не! — троснато отвърна тя, недоумявайки защо не успяваха да се разберат. Опитваше се да овладее смесицата от чувства, които този мъж извикваше в душата й. Правеше опити да тълкува израза на лицето му, но дълбоката синева на неговите очи се превръщаше в преграда срещу опитите й да разчете мислите му. Трябваше да му обясни…
— Елизабет — това неочаквано произнасяне на името й я накара да замре. — Не сте дошла да си играете с мен, нали? Защо тогава?
Гласът му едва доловимо бе омекнал и това я остави безмълвна. Как би могла да му го каже! Като откровено предложение? За какво ли ще реши, че е дошла? И как смееше да я нарича „Елизабет“?
В крайна сметка устоя на опитите му да я обезоръжи.
— Дошла съм да говоря с вас.
След като произнесе тези думи, се учуди защо ли бе наблегнала на „говоря“. По очите му разбра, че това не му е убягнало, и побърза да продължи, преди да се е разколебала:
— Ние… аз… искахме да ви обясним как стоят нещата тук и да… да ви направим едно предложение.
Все пак успя! След като бе изрекла последните думи, тя сведе поглед. Мъжът я изгледа критично.
— Е, мисля, че вече ми обяснихте. Остава предложението, нали така? — В гласа му бяха прозвучали саркастични нотки и не след дълго той цинично добави: — Трябва да призная, че е трудно да се устои на предложение от хубава жена като вас.
Той направи крачка напред и Елизабет инстинктивно отстъпи, чувствайки се застрашена от близостта му. Едва овладя импулса да се обърне и да избяга, за да извика шерифа. Вместо това си наложи да остане спокойна и, отмятайки глава назад, срещна подигравателните му, непроницаеми очи.
— Господин… — опита се да придаде на гласа си хладен и язвителен тон. Осъзнавайки обаче, че не знае името му, се обърка и каза ядосано с треперещ глас: — Вие… правите се, че не разбирате! Умишлено не постъпвате като джентълмен!
— Очевидно не, ако съдя по израза на очите ви.
Той язвително се усмихна с крайчеца на устните си. След миг усмивката се стопи, а очите му се присвиха и станаха още по-студени. Жената разбра, че ще я атакува. Бе толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му и миризмата на мъжка пот. Не можеше да продума, нито да помръдне или да се съпротивлява, в случай че той… че той…
— Е, какво ще правите сега? Няма ли да ми кажете какво е това ваше толкова интересно предложение? Или ще се разкрещите, че уж ви изнасилвам, за да накарате дебелия си шериф отново да ме заключи тук? Затова ли дойдохте, Елизабет? Облечена в хубавата си нова рокля, с шумолящо бельо отдолу и с тая брошка… — Той посегна и докосна брошката, карайки младата жена да застине от ужас. Сякаш бе хипнотизирана. — За това ли сте я закачила — за да изкушите един мъж да я откъсне и продължи надолу с всичките тези копченца… едно по едно… докато най-накрая не се добере до гърдите ви? За бога, дори с тази висока яка, с тези дълги ръкави и черна вдовишка рокля сте дяволски привлекателна. Кажете ми — гласът му стана по-мек, но на нея й се стори безкрайно заплашителен, — вие част от предложението ли сте? Защото ако е така, току-що ме убедихте да размисля върху него.
Пръстите му съвсем бавно се спуснаха от яката надолу, очертавайки по пътя си нежните овали на гърдите й. Тя отгатна, че мъжът ще я притисне към себе си, и се облегна на решетките на вратата, които болезнено се впиха в гърба й през стегнатия корсет.
— О, не! — Дишайки на пресекулки, тя обвинително рече: — За каква ме вземате?
Той застина за момент, след което отпусна ръка и се извърна, свивайки рамене.
— За жена, ако не греша! Но май трябваше да се сетя… очевидно сте богобоязлива дама, която е тръгнала на църква. Добре тогава… Съвсем неочаквано той се излегна на койката, вперил поглед в нея със скръстени под тила длани.