Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Скръсти ръце на гърдите си. Нямаше нужда да казва, че ме е предупреждавала, че ще се стигне дотук. Обвинението се четеше в очите й. Не можех да я погледна. Бях я избягвал, откакто ме бе забелязала да прегръщам Лоръл. Така и не й предложих каквото и да било обяснение и това ме караше да се срамувам. Бях се държал едновременно детински и като страхливец.
— Е, тогава по-добре да тръгна да ги търся — промърморих объркано. Чувствах се засрамен от поведението си, както и от това на сина ми. Бях наранил Джина и тази вечер внезапно трябваше да се изправя пред това. Истината ме пронизваше. Не беше заради някакви възвишени морални причини. А защото бях уплашен, защото разбрах, че ще стане част от моя живот, която не бих могъл да контролирам. Също като Хеп.
— Проклет да е! Проклет да е, че съсипа момичето ми! — разбесня се внезапно Хартсхорн, Обърна се и закрачи яростно във виелицата. Преди да изчезне в тъмното, се обърна и разтърси юмрук. — Дръж го далеч от нея! Дръж обладания си от демони син далеч от моята Сваня!
Още няколко стъпки и се стопи в нощта и отчаянието. Копнеех да го последвам, но се чувствах като уловен в светлината.
Поех дълбоко дъх.
— Джина, трябва да намеря Хеп. Но мисля…
— И двамата знаем, че няма да го намериш. Нито пък Сваня. Съмнявам се, че искат да бъдат намерени тази нощ. — Замълча, но преди да успея да отворя уста, добави: — И мисля, че Рори Хартсхорн е прав. Дръж Хеп далеч от Сваня. За доброто на всички ни. Но как ще го направиш, нямам представа. По-добре изобщо да не бе позволявал на сина си да стига дотук, Том Беджърлок. Надявам се да не е станало късно.
— Той е добро момче — чух се да казвам. Думите прозвучаха кекаво, като извинение на човек, пренебрегнал сина си.
— Така е. Именно затова заслужава по-добро отношение от теб. Лека нощ, Том Беджърлок.
И затвори вратата, и отнесе със себе си светлината и топлотата. Стоях в тъмното, студът се просмукваше в мен. Снежинките си търсеха път през яката ми.
Нещо топло се отърка в глезена ми. Отвори вратата. Котаракът иска да влезе.
Наведох се да го погаля! Студеният сняг бе посипал козината му, но през нея се долавяше топлината на тялото му. Сам ще трябва да си намериш пътя, Фенел. Тази врата вече не се отваря за мен. Сбогом.
Глупак. Просто трябва да помолиш. Ето така. Изправи се на задните си лапи, задраска усърдно дървото и измяука.
Звукът от молбите му ме последва, докато се отдалечавах в мрака и студа. Чух как вратата се отваря и разбрах, че са го пуснали.
Тръгнах към замъка Бъкип. Завиждах на котарака.
(обратно)Глава 11 Вести от Бинград
„Минавай Халкида с опънати платна“. Тази стара поговорка има солидна основа. Щом корабът ти се окаже край халкидските пристанища и техните стари и зли градове, опъвай платната и плавай бързо. Прокълнатите брегове на юг от Халкида са назовани подходящо. Водата от Дъждовитата река разяжда бъчвите и изгаря гърлата на екипажа. Плодовете от онези земи горят устата и предизвикват язви по ръцете. След като минеш Дъждовитата река, не взимай никаква вода, що идва от вътрешността. За един ден ще зеленяса, а за три ще се напълни с лигави гадини. Ще съсипе буретата ти и няма да можеш да ги използваш отново. По-добре да намалиш дажбите на екипажа, отколкото да слизаш на брега по какъвто и да било повод. Не е безопасно дори да изчакаш буря или да спреш за един ден почивка в примамливо заливче. Сънища и видения ще отровят умовете на моряците и корабът ти ще бъде тормозен от убийства, самоубийства и безумни бунтове. Примамливият залив може да се изпълни със свирепи морски змии, преди нощта да е изминала. Морски девици се подават над вълните и примамват с голи гърди и сладки гласове, но скочилият да търси наслада моряк бива завлечен под водата, за да стане храна за острозъбите им другари.
Единственото безопасно пристанище в цялата тази област е Бинград. Заливът е добър, но се пази от доковете, където омагьосани кораби могат да прокълнат твоите съдове от чисто дърво. Най-добре да стоиш настрана от тях. Хвърли котва в Залива на търговците и греби до брега; по същия начин товари стоките на кораба си. Водата и храната от пристанището са добри, но някои стоки от магазините им са непривични и могат да донесат лош късмет на пътуването. В Бинград могат да се купят и продадат всякакви стоки и предлаганото там не прилича на нищо друго по широкия свят. Но ти дръж екипажа си на кораба и нека само собственикът и капитанът да слизат на брега и да общуват с местните. По-добре простите и невежи моряци да не стъпват на онази земя, защото тя може да омагьоса мъже с по-неразвит ум и разум. Вярно е казано за Бинград: „Каквото и да си представи човек, може да го види за продан“. Не всичко, що човек може да си представи, е благоразумно, а там наистина се продава всичко. На най-лош късмет е, ако някой от Забуления народ прекоси пътя на капитана, докато се връща на кораба си. По-добре да прекараш нощта на брега и да се върнеш на кораба си на следващия ден, отколкото да отплаваш веднага след такава поличба.