Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
След това се появиха неколцина благородници и търговци начело с Аркон Кървавия меч. Бяха възприели най-екстравагантните модни течения в Бъкип. Дантели и ленти се вееха около тях като вимпели; тежките кожуси от родната им земя бяха сменени с богати тъкани от Бинград, Джамайлия и още по-далечни пристанища. Кетрикен, Сенч и Предан ги посрещнаха. Размениха се любезности, коментари за чудесното време, комплименти за облеклото и тъй нататък. Всички очакваха нарческата и Пиотре.
И продължихме да чакаме.
Беше уловка, предназначена да изнерви всички ни. Очите на Кетрикен непрекъснато се стрелкаха към вратата. Смехът на Предан на любезностите на Сенч беше пресилен. Аркон се намръщи и грубо каза нещо на един от сънародниците си. Забавянето бе толкова дълго, че всички си помислихме — ето как ще покаже нарческата недоволството си от Предан. Щеше да го унизи пред всичките му приятели и семейството му, като го остави да стои и да чака. А като поставяше в неудобно положение и баща си пред кралицата, това нямаше ли също да създаде търкане?
И тогава на вратата се появи Пиотре.
За разлика от другите островитяни, той бе облечен изцяло в традиционните си дрехи. Ефектът обаче бе не за варварство, а за чистота. Панталоните му бяха от кожа, наметалото — меко и топло. Накитите бяха от кост, злато и нефрит. Простотата на кройката показваше, че е готов да язди, да ловува, да пътува или да се бие, без да му пречат разни труфила. Появи се на стъпалата над нас и спря, сякаш бе застанал в центъра на сцена. Не изглеждаше да е щастлив, че е там, но бе изпълнен с решимост. Стоеше мълчаливо със скръстени ръце и цялата група също се умълча. Погледите на всички се впериха в него. Накрая той заговори тихо, с тон, който бе любезен, но показваше, че няма да търпи възражения.
— Нарческата желае да известя, че в Божиите руни възрастта се пресмята по различен начин. Бои се, че незнанието за това може да накара хората да преценят неправилно положението й сред сънародниците ни. Тя не е дете според нашите стандарти, а подозирам, че и по вашите. На нашите острови, където животът е по-суров, отколкото във вашата мека и приятна страна, смятаме за лош късмет детето да се води член от семейството през първите дванадесет месеца, когато крехкият му живот лесно може да залинее. Не му даваме и име, преди да измине тази критична първа година. Ето защо, според пресмятането на Божиите руни, нарческата е само на единадесет, почти на дванадесет. Но според вашите тя е на дванадесет и скоро ще навърши тринадесет. Приблизително на една и съща възраст с принц Предан.
Вратата зад него се отвори. Не я задържа слуга — нарческата я отвори сама и пак сама я затвори решително зад себе си. Застана до Пиотре, облечена в същия стил като него. Беше захвърлила префинените облекла на Бъкип. Панталоните й бяха от петниста тюленова кожа, горната дреха — от червена лисица. Наметалото, което я покриваше от раменете до коленете, бе от бял хермелин, малките черни опашки висяха като пискюли. Вдигна качулката си и се усмихна студено надолу към нас. Рюшът бе от вълча козина. Докато се взираше от дълбините му, тя отбеляза:
— Да, аз съм почти на една и съща възраст с принц Предан. В нашата страна годините се броят по различен начин. Както и званията. Защото, макар да не съм имала име и да не са броили дните ми, докато навърша една година, аз въпреки това съм била нарческата. А принц Предан, както разбирам, няма да стане крал, няма да бъде дори очакващ короната престолонаследник, докато не навърши седемнадесет. Права ли съм?
Въпросът беше зададен към Кетрикен, сякаш нарческата не беше сигурна в думите си. Кралицата погледна нагоре и отвърна невъзмутимо:
— В това отношение си права. Синът ми няма да се смята за готов за тази титла, докато не навърши седемнадесетата си година.
— Разбирам. Интересна разлика с обичаите в родината ми. Може би в моята страна вярваме повече в силата на рода — че новородената вече е онази, която ще бъде, и съответно достойна за титлата си от първия си дъх. Докато вие, във вашия селски свят, чакате да видите дали котилото се е размножило подходящо. Разбирам.