Проектът Калигула

„Ако ББ-то ти е било преместено на друго място на същия адрес — например в друга стая или на друг етаж — географските му координати не се променят. Така че не можем да кажем със сигурност. Знаем само, че е било в сградата.“

След това, почти в единайсет, когато Карли Криспин и Скарпета бяха напуснали Тайм Уорнър Сентър, блекбърито бе напуснало заедно с тях. Скарпета проследи движението му по слайдшоуто, цъкайки последователно върху птичи поглед на площад „Колумб“, а после птичи поглед на нейната жилищна сграда на Сентръл Парк Уест — образ, уловен в единайсет часа и шестнайсет минути. Дотук човек би могъл да предположи, че блекбърито на Скарпета си е било в джоба на палтото й и че системата за проследяване бе записвала през петнайсет секунди нейното местоположение, докато е вървяла към къщи. Но не бе възможно случаят да е такъв. Бентън я бе търсил многократно. Ако блекбърито е било в джоба й, защо не е звъняло? Тя не го беше изключвала. Почти никога не го изключваше.

И което е по-важно, осъзна Скарпета, когато тя бе влязла в сградата, блекбърито й бе останало навън. Следващите образи от слайдшоуто представляваха поредица снимки от птичи поглед, карти и адреси, показващи любопитния път на нейното блекбъри — отначало то се бе върнало в Тайм Уорнър Сентър, а после бе поело по Шесто авеню и бе спряло на Източна 54-та улица, номер 60. Скарпета увеличи снимката и заразглежда групата гранитни сивкави сгради, сгушени между небостъргачите и замръзналите на улицата коли и таксита. Разпозна на заден план Музея за модерно изкуство, небостъргача Сийграм Билдинг, френския готически шпил на църквата „Свети Тома“.