Прозрение

— Не съвсем — отвърна тя. — Първо трябва да открием как да отворим вратата.

Ецио разгледа ключовете и отворите, в които трябваше да ги помести. Символите, обграждащи отверстията, му подсказаха отговора.

— Сигурно — някак си — съответстват на символите върху ключовете — рече замислено той. — Знам, че Алтаир е взел всички предпазни мерки да съхрани архива си. Навярно има някаква последователност. Опасявам се, че вратата ще остане заключена навеки, ако се проваля.

— Какво се надяваш да откриеш зад нея? — попита София почти благоговейно.

Гласът на Ецио също беше стихнал до шепот, макар че никой, освен нея не можеше да го чуе.

— Познание преди всичко. Алтаир е бил прозорлив и плодовит писател. Построил е това място като вместилище на цялата си мъдрост.

Той я погледна.

— Знам, че е видял много през живота си и е научил десетки тайни — и обезпокоителни, и дълбоки. Придобил е познание, което би хвърлило в отчаяние недостойните.

— Разумно ли е тогава да го разкриваме?

— Притеснявам се, вярно е. Но… — усмихна се той. — Аз не съм, както навярно вече си разбрала, недостоен човек.

Той остави факлата в ниша в стената, откъдето да осветява вратата. Забеляза, че символите по нея засияха леко, едва доловимо, но ясно, а ключовете също замъждукаха в отговор.

— Огледай внимателно символите върху ключовете. Описвай ги на глас, а аз ще следя символите върху вратата.

Тя Си сложи очилата и взе първия ключ, който Ецио й подаде. Заговори и докато я слушаше, той разглеждаше съсредоточено знаците по вратата.

После ахна удивено.

— Разбира се! Алтаир е живял дълго на Изток и е научил много там.

След кратко мълчание възкликна:

— Халдейците!

— Искаш да кажеш… че това има нещо общо със звездите?

— Да — съзвездията. Алтаир е посещавал Месопотамия, където са живели халдейците.

— Да, но те са живели преди две хиляди години. Разполагаме с книги — Херодот, Диодор Сикулус — които ни съобщават, че са били велики астрономи, но не познаваме трудовете им.

— Алтаир ги е познавал и ги е пресъздал тук под формата на шифър. Трябва да приложим беглите си познания за звездите.

— Невъзможно е! Знаем, че са умеели да изчисляват продължителността на слънчевата година с точност до четири минути, но как са го правили, е друг въпрос.

— Изучавали са съзвездията и движенията на небесните тела по небосклона. Смятали, че с тяхна помощ могат да предсказват бъдещето. Построили огромни обсерватории…

— Това е ерес!

— Само с това разполагаме и виж — виж тук! Не го ли разпознаваш?

Тя погледна символа, гравиран върху единия от ключовете.

— Изобразено е преднамерено завоалирано, но е… — посочи Ецио — съзвездието Лъв!

Тя се вгледа съсредоточено.