Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Госпожата се сепна, когато видя малкото кученце. Лютина, още щом съзря Господин, тръгна към него тъй враждебно, че едрото куче изскимтя от страх и се скри зад госпожа Гривоа.
— Струва ми се, госпожице, че можехте да не насъсквате кучето си — каза тя строго на Жоржет.
— Струва ми се, че причината да прогоните снощи Лютина е същата. Добре, че един честен човек я е намерил на Вавилонската улица и я донесе вкъщи. Но защо ви срещам толкова рано, госпожо, каква е причината?
— Княгинята ме праща при госпожица Адриана. Трябва да й предам нещо много важно.
Госпожа Гривоа, залисана да опази Господин от приближаващата Лютина, не забеляза тревогата, която премина по лицето на Жоржет.
— Снощи госпожицата си легна много късно — успя да скрие вълнението си тя — и ми забрани да пускам при нея когото и да е до обед.
— Сигурно е така. Но заповедите на леля й, княгинята, трябва да се изпълняват. Така че госпожице, бъдете добра да събудите господарката си.
— Господарката ми не изпълнява никакви заповеди, тя е в къщата си и няма да я събудя до обед.
— Тогава ще отида сама…
— Ева няма да ви отвори. А ключът от салона, през който може да се стигне до спалнята на госпожицата, е у мен.
— Как смеете да ми пречите да изпълня заповедта на княгинята!
— Смея!
— Ето какъв е плодът от добротата на княгинята — въздъхна жената. — Госпожица Адриана вече не изпълнява заповедите й, а на всичко отгоре се обкръжава с момичета, които от рано сутринта се кичат…
— Госпожо, вие ме упреквате за това, че се обличам! Нали самата сте била една от най-добре облечените дами на княгинята. В този дворец това е ставало от поколения, така е и сега.
— Какви поколения! Да не съм стогодишна! Какво безочие!
— Говоря за поколения сред камериерките. Защото като изключа вас, останалите се задържат най-много две-три години при княгинята. Тя е твърде своенравна към бедните момичета…
— Госпожице, забранявам ви да говорите така за моята господарка. Трябва да произнасяте името й коленичила.
— Но ако човек иска да поблагодари… Снощи, към единадесет и половина вечерта… една кола спря близо до големия дворец. Тайнствено лице, загърнато в наметало, слезе от колата, почука по прозорчето на коларя и до един след полунощ колата все още стоеше на улицата и чакаше, докато същият непознат човек произнасяше името на княгинята, паднал на колене…
Дали защото госпожа Гривоа не знаеше за посещението, което направи Родин (защото той бе тайнственото лице) на госпожа Сен-Дизие след като се увери в пристигането на дъщерите на генерал Симон в Париж или защото тя трябваше да се преструва, че не знае нищо за това посещение, госпожа Гривоа повдигна рамене и каза презрително:
— Не зная какво искате да кажете, госпожице, освен това не съм дошла да слушам клюките ви. Още веднъж ви питам, ще ме заведете ли при госпожица Адриана?
— Повтарям ви, госпожо, че господарката ми спи и заповяда никой да не я безпокои до обед.
Разговорът се водеше недалеч от павилиона, чийто вход се виждаше. Изведнъж госпожа Гривоа протегна ръка напред и извика:
— Боже май! Възможно ли е това? Какво видях?
— Какво видяхте? — попита Жоржет и се обърна към павилиона.
— Кого видях ли? Видях я да се изкачва по стълбите към преддверието. Познах я много добре. Да се прибира в осем часа сутринта — възкликна госпожа Гривоа — Не, не мога да повярвам!
— Видяхте госпожицата ли? — започна да се смее Жоржет пресилено. — Разбирам… Искате да ми върнете за тази истинска история с колата нощес…
— Повтарям ви! Ей сега я видях!
— Забравили сте си очилата, госпожо Гривоа.
— Очите ми още са силни. Няма съмнение, че госпожицата се върна през онази вратичка, която води към улицата. Боже мой, какво ще каже княгинята! Не я излъгаха предчувствията й — ето докъде я доведе слабостта й към прищевките на госпожицата… Това е толкова чудовищно, че макар да го видях с очите си, пак не мога да повярвам, че е истина.
— Сега ще ви заведа при госпожицата, за да се уверите, че ви се е привидяло.
— Много сте хитра, скъпа моя. Предлагате ми да отида сега, защото сте сигурна, че госпожица Адриана е вътре…
— Уверявам ви, госпожо, че…
— Онова, което мога да ви кажа е, че нито вие, Флорин или Ева ще останете тук още двадесет и четири часа. Ще съобщя на княгинята какво става. Боже мой, да излиза нощем и да се връща в осем сутринта… Най-накрая трябваше да се случи и това. Уверена съм, че на когото и да разкажа, ще ми отговорят, че е естествено и не може да има друг завършек. Ах, какъв тежък удар за уважаемата княгиня!