Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
Беше сама вкъщи. Франк беше на работа, Анет не се бе прибрала още от парти с преспиване в дома на приятелката си, а Лин бе решила да запълни времето през лятото, като работи в „Гап“. Джаред бе планирал да си отдъхне тези няколко дни, последните преди началото на стажа му в компания за управление на капиталите, като поиграе софтбол с приятели. Аманда го предупреди, че този ден ще е топло, и го накара да й обещае, че ще пие много вода.
— Много ще внимавам — увери я той, преди да тръгне сутринта.
В последно време, дали защото узря като човек, или заради всичко, което му се случи, Джаред сякаш започна да разбира, че тревогата върви ръка за ръка с майчинството.
Преди време не беше толкова толерантен. След катастрофата всичко го дразнеше. Доловеше ли загрижения й поглед, бързаше да заяви, че тя го задушава, при всеки неин опит да поговорят, отвръщаше остро и прекратяваше разговора още в зародиш. Възстановяваше се бавно и болезнено, от лекарствата често му се виеше свят. Доскоро здравите му мускули започнаха да се отпускат и да атрофират въпреки физиотерапията и това още повече засилваше усещането му за безпомощност. Емоционалното му възстановяване се усложняваше допълнително от факта, че за разлика от повечето пациенти, преживели трансплантация, които бяха чакали процедурата с надеждата тя да удължи живота им, Джаред не можеше да се освободи от мисълта, че операцията е отнела години от живота му, и се чувстваше ограбен. Много често прогонваше момчетата и приятелите, които идваха да го видят. На всичкото отгоре Мелъди, за която толкова се бе вълнувал в онзи злощастен ден, няколко седмици след катастрофата заяви, че излиза с друг. Очевидно потънал в депресия, той реши да прекъсне обучението си за една година.
Последва дълъг мъчителен период на възстановяване, в който помощта на терапевтката му се оказа безценна, и момчето лека-полека започна да стъпва на краката си. Същата терапевтка настоя Франк и Аманда да се срещат редовно с нея, за да обсъждат състоянието на сина си и начините, по които могат да му помогнат. При историята на техните отношения не беше лесно да загърбят конфликтите си, за да осигурят на Джаред сигурността и подкрепата, от която имаше нужда. В крайна сметка обичта към сина им надделя. Постараха се с всички сили да са до него в трудния и болезнен път на болка, загуба и гняв, за да стигнат до момента, в който той започна да приема новите реалности.
В началото на миналото лято Джаред записа специалност икономика в щатския колеж и за огромна радост и гордост на Аманда и Франк скоро след това заяви, че е решил да се върне към следването си в Дейвидсън. Няколко дни по-късно някак между другото подхвърли на масата, че е чел за мъж, живял трийсет и една години след сърдечна трансплантация, и тъй като напредъкът на медицината бил очевиден, той се надявал този срок при него да е още по-дълъг.
С връщането му в университета духът му продължи да укрепва. След консултации с лекарите Джаред започна да тича, постепенно увеличавайки дължината на пробега, докато сега вече кросът му бе близо десеткилометров. Поднови посещенията си и във фитнес центъра, където постепенно натоварваше мускулите. Естественият резултат — подобряване на настроението и укрепване на духа му, не закъсня. Летният курс по икономика така му хареса, че реши да смени специалността си в Дейвидсън. Седмици след началото на учебната година се запозна с Лорън — перспективна студентка по икономика. Любовта между двамата пламна като пожар и много скоро започнаха да говорят дори за брак след завършването. Миналите две седмици бяха на благотворителна мисия в Хаити, спонсорирана от нейната църква.
Като се изключи редовното взимане на лекарства и въздържанието от алкохол, Джаред вече водеше живот на съвършено обикновен двайсет и една годишен младеж. Ето защо и не се възпротиви на желанието на майка си да му изпече торта, за да отбележат деня на трансплантацията му. След две години бе успял да се убеди, че в крайна сметка е извадил късмет.
Настъпила беше и лека промяна в мисленето му, на която Аманда не знаеше как точно да реагира. Преди няколко вечери, докато тя прибираше съдовете в миялната машина, той дойде при нея и се подпря на кухненския плот.
— Мамо, смяташ ли да организираш благотворителните си неща тази есен за набиране на средства за „Дюк“?
В миналото говореше за благотворителните й обеди като за ония „неща“. По очевидни причини след катастрофата тя не се занимаваше с това, нито даваше благотворителните си дежурства в болницата.