Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
— Знаеш ли, малко мое коте… — Гласът му бе като нежна ласка. — Малкото ми, силно коте. Не си го правила преди, защото отказваш да се отдадеш на който и да е било мъж. Да позволиш на някой да доминира над теб. Не си принадлежала на никой, Хармъни. Нека видим дали сега ще принадлежиш. — Още един пръст се добави към останалите.
Тя стенеше, скимтящи тихи звуци на удоволствие и болка, които подсилваха глада й, оставяйки я обезумяла от нуждата да стигне до върха.
— Дай ми това, което искам, Хармъни. — Гласът му бе обтегнат, докато пръстите му я чукаха, движейки се също толкова бавно, колкото и пениса му. Двойното проникване беше умопомрачително, карайки я да чувства нещо много повече от обикновено удоволствие.
— Ланс…
— Не това искам да чуя. — Той не обръщаше внимание на стенещите й молби. — Кажи ми, Хармъни. Кажи ми на кой принадлежиш. Кажи ми кой ще следваш.
Свирепата нужда, надигащата се похот струяща от гласа му, изискваше тя да се подчини. Изискваше пълно подчинение.
Тя отново поклати глава, неспособна да изрази протеста си с думи, докато всичко в нея крещеше да му се подчини.
— Не. Ланс, моля… — Тя намери сили да прошепне, да моли, когато той започна да измъква дебелата си ерекция от вагината й, оставяйки я празна и незадоволена.
— Спокойно, скъпа.
Дъхът й заседна в гърлото, когато набъбналата главичка на члена му се притисна към ануса й.
— Ланс? — Женствената нотка на похот и страх, ехтящи в гласа й, вероятно щяха да я шокират по-късно, но точно сега трепета от непознатото я бе сграбчил в хватката си.
Емоциите се блъскаха вътре в нея, а натиска на пениса му, проникващ в най-тесният отвор в тялото й, изпращаше повече от вълнуваща тръпка на забранена страст по тялото й. Това бе абсолютно доминиране, белег на чувственият порочен контрол, който той упражняваше над нея, когато започна да се плъзга навътре, разтягайки я.
Нямаше да може да го поеме. Никога преди не бе могла да приеме подобно докосване.
— Доверие — прошепна той. — Виж колко ми се доверяваш, скъпа. — Гласът му бе ниско ръмжене, докато тя се опитваше да изкрещи срещу тежката инвазия.
Той проникна в нея бавно, сантиметър по сантиметър, тялото й го приемаше, ума й бе напълно обсебен от аналното проникване, докато тялото й бавно се успокояваше въпреки волята й и тя усети цялата му дължина да се плъзга внимателно в нея с леки нежни тласъци.
— Моя! — Сега гласът му бе първичен, заповеднически. — Моя.
Той се наведе над нея и тялото му я покри, щом започна да се движи в нея, тласкайки с диаболичен ритъм, докато едната му ръка се плъзна под тялото й, между бедрата й, заравяйки пръсти във вагината й.
— Кажи ми го. Веднага!
— Да. — С дрезгав вик тя се предаде, чувствайки как последните защитни стени, които бе издигнала, се срутиха около нея. — Твоя. Аз съм твоя.
Сълзи на нужда напълниха очите й и потекоха по бузите й. Удоволствието бе толкова всепоглъщащо; силата и намеренията на мъжа, който я изпълваше, който я възбуждаше, крадеше ума и душата й, разтърсвайки я с шокиращото си чувство на притежание.
— Ще ме следваш ли? — Гласът му до ухото й бе дрезгав и задъхан, тялото му тежеше върху нейното, а пръстите и члена му я чукаха с безжалостна решителност.
— Ще те следвам… — изпищя тя, докато нещо вътре в нея крещеше за освобождение. — Ще те следвам… — повтори тя, знаейки, че няма друг избор, никога не бе имала.
Като последно отдаване, последна клетва да възвърне част от контрола върху ума си, тя почувства как тялото й се разтапя.
Оргазмът, който експлодира вътре в нея, бе като нажежен до бяло катаклизъм, който изпепели душата й. Миналото й бе заровено под удоволствието, бъдещето й не значеше нищо без Ланс, без докосването му, без тежките му стонове, зъбите му притиснати към рамото й, когато я захапваше с шокираща сила, миг преди тялото да й избухне в екстаз.
Мощното изригване на семето му, което я изпълни, и силните тласъци на пръстите му във вагината й, бяха прекалено много.
Още една заслепяваща вълна на удоволствие помете тялото й, разтърсвайки я до полуда, издигайки я все по-нагоре и по-нагоре, доверявайки се на Ланс, че ще я улови, когато падне.
Доверие. Когато последната вълна разтърси тялото й, тя се отпусна под него, изтощението я изтръгна от сладката омая обзела ума й. Да, тя се доверяваше на Ланс, но дали той й имаше доверие?