Фантом

— Ами… — Хари запали цигара. — Свърталище на плъхове или гнездо на оси.

— И какво, ако го откриеш?

— Ти и твоите хора се нуждаете от съдебна заповед, за да предприемете каквото и да било, но цивилен гражданин като мен, под претекст, че се е изгубил, може преспокойно да потърси подслон в най-близката къща.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Белман. — Но преди това искам да ми обясниш защо толкова си се вманиачил по този Дубай.

— Професионална деформация — сви рамене Хари. — След като съставиш списъка, изпрати го на имейл адреса, изписан най-отдолу на листа. Пък ще видим какво друго ще открия.

Хари си тръгна, а Филип се върна без вода. Докато вървеше към колата, Хари чу глух удар на ракета в настилката. Някой изруга тихо.

От облачната армада се разнесе далечен грохот като от артилерийски огън. Хари се качи в колата. Беше се смрачило. Запали и набра Ханс Кристиан Симонсен.

— Обажда се Хари. Какво е наказанието за оскверняване на гроб?

— От четири до шест години или нещо такова.

— Ще се навиеш ли да ми съдействаш?

Кратка пауза.

— С каква цел?

— Да открием убиеца на Густо. А навярно и поръчителя на покушението срещу Олег.

— Ако си сигурен, че знаеш какво правиш, ще се включа — отвърна адвокатът след по-продължително мълчание.

— А ако не съм сигурен?

— Пак ще участвам — отвърна почти веднага Ханс Кристиан Симонсен.

— Добре. Проучи къде е погребан Густо и вземи лопати, джобен фенер, ножичка за нокти и две отвертки. Ще го направим утре през нощта.

Докато Хари прекосяваше площад „Сули“, рукна дъжд. Заплющя по покривите, по улиците, по момчето в Квадратурата, застанало с лице към вратата на бара, където всички са добре дошли такива, каквито са.

Момчето зад рецепцията изгледа съчувствено Хари.

— Искате ли чадър?

— Само ако хотелът е прокапал — отвърна Хари и прокара пръсти през гъстата си коса; оттам изригна фонтан. — Някакви съобщения за мен?

Момчето се разсмя, все едно е чуло виц.

Докато се качваше към третия етаж, му се стори, че някой се прокрадва зад гърба му. Спря и се ослуша. Нищо. Или беше чул ехото от собствените си стъпки, или и другият беше спрял. Хари бавно изкачи стълбите. В коридора ускори крачка, пъхна ключа в ключалката и отвори вратата. Погледът му се плъзна към прозореца. Отсрещната стая — на жената — светеше. И тук, и там нямаше никого.

Включи осветлението.

С лумването на светлината видя отражението си в прозореца. Зад него стоеше човек. Тежка ръка мигом сграбчи рамото му.

„Само фантом може да е толкова бърз и безшумен“ — помисли си Хари и се извърна, макар да знаеше, че вече е късно.