Фантом

Хари откри Белман лесно. Вадеше топки от желязна кошница и внимателно ги подаваше на момче, което вероятно отработваше бекхенд. Явно малкият се затрудняваше, защото топките отскачаха във всички посоки.

Хари влезе през вратичката зад Белман и застана до него.

— Май не му идва съвсем отръки — отбеляза Хари и извади цигарите си.

— Здравей, Хари — Микаел Белман продължи да подава топки на момчето. — Ще свикне.

— Забелязвам известна прилика, да не е…?

— Синът ми, да. Филип, на десет.

— Времето лети. Има ли заложби?

— Не е наследил моя талант, но още не съм изгубил надежда. Ще се научи — с малко повече натиск.

— А аз си мислех, че този възпитателен метод вече е отживелица.

— В наше време правим мечешки услуги на децата си, Хари. Размърдай се, Филип!

— Откри ли нещо за Мартин Пран?

— За Пран?

— Прегърбеният странник от Онкологичния център.

— А, да; интуицията. И да, и не. Проверих, но не намерих нищо съмнително. Чист като сълза.

— Мхм. Идвам и с друга молба.

— Свий коленете! Каква молба?

— Съдебна заповед за ексхумацията на Густо Хансен, за да изземем проба от кръвта изпод ноктите му за нов лабораторен анализ.

Белман сне поглед от сина си и стрелна Хари, за да разбере дали не се шегува.

— Разполагаме с напълно легитимно самопризнание за убийството, Хари. Бъди сигурен, че ще ни откажат.

— Пробата с кръвта е изчезнала на път към лабораторията.

— Такива неща се случват.

— Изключително рядко.

— И чия подозираш, че е кръвта?

— Не знам.

— Не знаеш?

— Ако първата проба е изгубена нарочно, значи е представлявала опасност за някого.

— Например за дилъра на спийд, който призна за убийството… Адидас?

— Крис Реди.

— Защо продължаваш да чепкаш този въпрос, въпреки че пуснаха Олег?

— При бекхенд момчето не трябва ли да държи ракетата с две ръце?

— Разбираш ли от тенис?

— Гледал съм мачове по телевизията.

— Бекхендът, изпълняван с една ръка, развива характера.

— Дори не съм сигурен дали кръвта под ноктите на Густо има отношение към убийството му, или просто някой се страхува да не разкрият връзките му с Густо.

— Кой например?

— Дубай. Освен това не вярвам Адидас да е убил Густо.

— Защо?

— Закоравял дилър ей така решава да си признае греховете?

— Ясно. Но въпреки това е самопризнание и то съвсем легитимно.

— А убитият е просто наркоман — продължи Хари и се наведе, за да избегне поредната заблудена топка. — А вие си имате достатъчно други случаи.

Белман въздъхна.

— Този проблем не е от вчера, Хари. Разполагаме с ограничени ресурси и не можем да си позволим да се занимаваме с дела, обстоятелствата по които вече са били убедително изяснени.