22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
— Много я обичате, нали, господин Фрати?
— Като луната и звездите, брат’чед.
Марджори четеше вестника от онзи ден, който бе останал на остъкления плот с пръстените и другите неща. Заглавието гласеше: ИЗДИРВАНЕТО НА ЗАГАДЪЧНИЯ УБИЕЦ ПРОДЪЛЖАВА. ФРАНК ДЪНИНГ Е ПОГРЕБАН.
— Какво мислите за това? — попитах.
— Не знам, но ще ти кажа нещо. — Фрати се наведе към мен и усмивката изчезна от лицето му. — Той не беше светец, какъвто го изкарват в местния парцал. Мога да ти разкажа разни истории, брат’чед.
— Добре. Нямам работа.
Усмивката разцъфна отново.
— Не. Ние в Дери умеем да пазим тайни.
— Забелязах.
Исках да отида на Кошут Стрийт. Знаех, че ченгетата може да наблюдават къщата на Дънинг, за да видят дали някой не проявява необичаен интерес към семейството, но въпреки това желанието ми беше много силно. Не исках да видя Хари, а малката му сестра, и да ѝ кажа някои неща.
Например, че трябва да обикаля къщите за лакомства в нощта на Хелоуин, колкото и да е тъжна заради баща си.
Че тя е най-красивата и вълшебна индианска принцеса, която някой е виждал, и че ще се върне у дома с планина от бонбони.
Че ѝ предстоят най-малко петдесет и три дълги и интересни години, а вероятно и много повече.
И най-вече, че един ден брат ѝ Хари ще поиска да облече униформа и да отиде войник и тя трябва да направи всичко възможно да го разубеди.
Само че децата забравят. Всеки учител го знае.
И мислят, че ще живеят вечно.
Време беше да напусна Дери, но трябваше да свърша още нещо, преди да тръгна. Изчаках до понеделник. Следобед, 13 октомври, хвърлих куфарчето си в багажника на форда, седнах зад волана и надрасках кратка бележка. Пъхнах я в плик, залепих го и написах името на получателя.
Отидох в центъра, паркирах и влязох в „Ленивият сребърен долар“. Както очаквах, там беше само барманът Пит. Миеше чаши и гледаше по телевизията „Любов на живота“. Обърна се към мен без желание, като не откъсваше очи от Джон и Марша, или както там се казваха.
— Какво да ти налея?
— Нищо, но можеш да ми направиш една услуга. Ще те компенсирам с пет долара.
Той не изглеждаше заинтересуван.
— Така ли? Каква услуга?
Сложих плика на бара.
— Предай го, когато дойде човекът.
Пит погледна името на плика.
— Какво искаш от Били Търкот? И защо не му го дадеш сам?
— Задачата е лесна, Пит. Искаш ли петарката или не?
— Разбира се, стига това да не навреди на никого. Били е добра душа.
— Няма да му навреди. Може дори да му стори добро.
Сложих пет долара върху плика. Пит ги прибра и продължи да гледа сапунения сериал. Излязох. Търкот вероятно е получил плика. Дали е направил нещо или не, след като е прочел бележката, е друг въпрос, един от многото, на които никога нямаше да имам отговор. Ето какво написах:
Драги Бил,
Сърцето ти не е добре. Трябва да отидеш на лекар веднага, преди да стане късно. Може да мислиш, че няма откъде да знам, но не е така. Убеден съм, така както съм сигурен, че Франк Дънинг е убил сестра ти Клара и племенника ти Майк. МОЛЯ ТЕ. ПОВЯРВАЙ МИ И ИДИ НА ЛЕКАР.