Дворецът на бълхите
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0939-8
- Переводчик: Алина Караханова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дворецът на бълхите». Краткое содержание книги:
И сред живота на пияница академик — увлечен от философията, изпаднала еврейка — търсеща истинската любов, и наивно чаровна мадам — чието тъмно минало витае из сградата, са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя.
Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота.
— Недей — възкликва Сидар. Но думата има обратен ефект и девойката започва да рита ту с единия, ту с другия крак, да удря с всичка сила крака в земята: Трак, трак, трак.
— Стига де, да не си откачила! — вика Сидар, като в същото време се притеснява, че ще събуди Габа. Обръща се назад и вижда, че огромната врата, която преди малко е оставил открехната, се е затворила. Момичето продължава да скача и да тропа с крака. Габа започва да лае толкова силно, все едно ще го разкъса. Сидар поглежда вбесен момичето и ужасно притеснен хуква към вратата. И точно и този момент се оказва, че тича към вратата на апартамент №2 в Двореца на бълхите. Някакъв звън кънтеше в ушите му. Когато Габа се разлая, вратата започна да се тресе и колкото повече се тресеше, толкова по-яростно лаеше Габа.
Когато най-накрая отвори, се оказа лице в лице с Мохамед, който с всичка сила блъскаше по вратата. Момчето го изгледа от главата до петите и му подаде една чиния, покрита със салфетка:
— Мадам Лелче ти я праща — рече с явно безразличие.
Сидар бързо се разсъни и сконфузено се усмихна. Шегата стана реалност. Традиционната халва, която съседките правеха и раздаваха от врата на врата, пристигна тъкмо когато двамата копнееха за сладко. Сидар и приятелите му наричаха това „да вкараш традицията в нетрадиционното“. Докато благодареше, езикът му се преплете от радост. Грабна чинията и хлопна вратата под носа на момчето. Надушил храна, Габа престана да лае и навири влажния си нос в нетърпеливо очакване на вкусното лакомство. Сидар закачливо му намигна, вдигна салфетката и застина. Не беше халва, а две курабийки с леко сплескани краища, посипани с пудра захар. Лицето на Сидар помръкна.
Спомни си.
Апартамент №7: Аз
Снощи, докато си седяхме на балкона и бавно се напивах, потраквайки по парапета с дългите си нокти с цвят на изсушена кайсия, Етел ме попита:
— Защо не измислиш нещо, та да спреш това безобразие?
Погледнах в посоката, която ми показваше, и видях една жена, която си хвърли боклука до оградата на градината. Вдигнах рамене. Вече нямаше значение дали прозорците ще са отворени, или затворени. Ако човек се сблъска с такава миризма на улицата, ще ускори крачка, ще вдигне прозореца на колата си. Но ако домът, в който живее, стените, вратите и прозорците са пропити с миризма, ако сутрин, когато се събужда, и вечер, когато си ляга, и накъдето и да се обърне вони по този начин, значи е в капан. Всяка вечер, когато се прибирам, пред погледа ми се издига огромна купчина боклук. Различни по размер пликчета с надписи на суперите и бакалиите наоколо, здраво завързани отгоре, но незнайно защо пробити отдолу; случайно изхвърлени картонени кутии, пълни с какви ли не неща; ненужни вещи; разпръснати отпадъци, от които се процежда сок от диня, а отгоре кръжат рояци жужащи мухи. Ето това ме очаква всяка вечер. Очакват ме и котките, които по цял ден лежат и спят върху торбите с боклук. Кльощави или угоени, живеят си в тяхното смърдящо царство и с безразличие наблюдават минаващите хора. Котките, които с всеки изминал ден стават все повече.
Седя на балкона и с тъга наблюдавам нарастващата купчина боклук. Още преди обяд долу вече е пълно с отпадъци, върху всеки плик се трупа нов и така до вечерта. Надвечер идват двама цигани с ръчна количка. Единият е млад, а другият възрастен; дълго се ровят в боклука. Слагат в отделни чували металните кутии, вестниците и стъклените шишета и ги отнасят. Чува се монотонно гризане — котките се ровят в това, на което мухите са хвърлили око. Късно вечер след работно време идва боклукчийският камион, който отнася боклука. Това, което изпадне от камиона, го грабват чайките. И въпреки тона боклукът край оградата никога не изчезва. Понякога вечер намалява, но отново бързо се натрупва и ужасната миризма все така се носи из въздуха.
— Какво да направя? — попитах аз. — Да пазя пред оградата ли?