Дворецът на бълхите

Дворецът на бълхите е блок, издигнат върху гробище. Вертикална линия, която се издига нагоре етаж след етаж. Това е моята лъжа. Защото разказвам тези истории не от апартамент в блока, а от затвора.

На 1 май 2002 г. бях сред хора, които решиха да преминат през полицейския кордон. Бяхме задържани и натикани в полицейски микробус, където се оказах до един младолик риж мъж с уши като платна и смешно лице. Благодарен съм му, защото така се бе ококорил от страх, че забравих собствените си тревоги. Докато ни караха към управлението, не спря да обяснява, че не се занимава с политика, че не прави нищо друго, освен да пръска срещу насекоми. Казваше истината. Действително беше човек, който пръскаше срещу буболечки и за трийсет и три години никога не бе мразил работата си толкова, колкото в този ден. Името му не беше Злочест — аз го измислих. И все пак не беше съвсем измислено, тъй като животът явно бе несправедлив към него. При това фамилията му напълно отговаряше на реалността. Както и да е, пуснаха го същия ден. Аз обаче бях задържан.

Откакто съм тук, не мина и ден, без да се сетя за Злочест Баштурчин. И то все заради буболечките. Аз съм решителен човек, който се страхува от буболечки. За жалост тук има куп такива твари и най-вече хлебарки. В тоалетните, в отдушниците, в дупките по стените, в звуковете, които чувам… непрекъснато се разхождат и окуражени от тъмнината, се размножават. Но повярвайте ми, въшката е най-зла. Разбира се, за да видите тези същества, трябва да ме посетите и известно време да останете. Ако нямате време, ще се наложи да чуете моята версия на историята. Само че и аз разказвам от своя гледна точка. Не, че включвам себе си в историите, които са се случили. Свързвайки хоризонталната черта на истината с вертикалната черта на лъжата, често се опитвам да се отдалеча колкото е възможно от досадното място, в което се намирам. Защото се притеснявам. Ако някой ми каже, че утре или някой ден животът ми няма да бъде толкова тревожен, сигурно по-малко ще се безпокоя. Ала утре ще бъде точно като днес и като следващите дни. И не само моят живот се повтаря. Макар да изглежда съвсем различна, вертикалната линия всъщност е също безкрайна като хоризонталната. Противно на това, което хората си мислят, така наречените повторения се изобразяват по-ясно не с окръжности, а с прави линии. И всъщност така наречената „вечна безкрайност“ е присъща не толкова на окръжностите, колкото на линиите и на тяхното подреждане.