Братя
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892563
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Братя». Краткое содержание книги:
По някакво предчувствие той реши да наблюдава къщата ѝ. След това избухване Беата вероятно щеше да потърси начин да се успокои.
Тим се върна в библиотеката. Въведе мобилния номер, посочен в сайта на агенцията за недвижими имоти, за обратно търсене, но беше регистриран на адреса на офиса. В телефонния указател на Тройния град в интернет имаше Т. Вишневски на „Клайд“, което бе на три пресечки от агенцията. От картата в сайта на бюрото за данъчни оценки на имотите Тим намери данъчния номер на адреса, после от друга база данни получи потвърждение, че данъците на имота се плащат от Беата Вишневски. В пет и половина беше пред редицата долепени една до друга триетажни постройки. Наскоро бяха сменили времето и младите жители на района се разхождаха във вечерния сумрак, повечето – с кучета.
Обикаля квартала известно време. Около шест и половина аудито зави по една странична уличка и Тим се приближи точно навреме, за да го види как влиза в един гараж. Той отмина с колата си и за секунда мярна Беата зад оградата на задния двор. Наложи се да изчака, докато на улицата се освободи място, откъдето да се вижда входната ѝ врата, но в крайна сметка успя да паркира и зачака. Нямаше представа къде се е преместил Пол, но познаваше доста мъже, изхвърлени от жените си, и повечето не отиваха много далеч от дома – не за да правят напук, а защото трудно се разделяха с предишния си начин на живот. Около половин час след залеза, малко след осем и половина, един прозорец в къщата светна – в дневната на Беата най-вероятно. След броени секунди през няколко коли от него паркира автомобил. Беше сива „Акура“, като онази, която бе видял в гаража на София през февруари. От нея слезе някакъв мъж и почти изтича по улицата. Изглеждаше познат, но се движеше, пък и Тим не виждаше добре в тъмното. Частният детектив направи няколко снимки, когато мъжът спря на верандата на Беата. Влезе в къщата само за секунда, после отново се появи, като влачеше огромен куфар. Беата излезе с него. Двамата се качиха в акурата и заминаха.
Тим се опита да ги проследи, но при тези проблеми със зрението нямаше шанс. Изгуби ги в трафика около моста „Ниъринг“.
Той спря да прегледа снимките, които беше направил – за да е сигурен. Когато ги увеличи, цифровите фотографии станаха зърнести. При все това потвърдиха предположението му.
Най-сетне бе намерил Кас Янис.
29.
Един и същи човек – 18 май 2008 година
В неделя вечерта Тим отиде в Грейсън и паркира по диагонал от оранжевата тухлена къща на Янис. Новинарските екипи и полицаите отпред се бяха прибрали, може би защото работодателите им не искаха да плащат за извънреден труд. Ако информацията на пощальонката беше вярна обаче, София трябваше да се върне днес. И наистина, вътре светеше. Той вдигна бинокъла и я видя да прави нещо в кухнята, после отиде на вратата и позвъни. След минута чу стъпки зад дебелата лакирана дъбова врата и на прозорчето се появи лице. Кучето, което беше чул последния път, залая възмутено.
София отвори. Носеше сини дънки, а кучето подскачаше зад нея. Тя не изглеждаше много добре. Без грим кожата ѝ бе отпусната. Погледна го с огромните си очи и устните ѝ затрепериха.
– Господин Броуди, моля ви! Моля ви! Не можете ли да проявите малко уважение към личния ни живот. Моля ви!
Кучето, млад лабрадор, едва проходил, се изправи на задните си лапи и задраска по мрежата срещу комари. Тим протегна ръката си към муцуната му, за да го успокои.
– Наричай ме Тим. Достатъчно си голяма, за да си говорим на „ти“.
– Преживях истински ад през тези двайсет и пет години. Опитваме се да сложим ред в живота си. Няма ли да ни дадете спокойствие най-сетне? Хал Кронон е луд!
– Разбирам те, скъпа. Честно. Истината е, че изясняването на нещата на този етап може би е по-важно за мен, отколкото за Хал. Ето, двайсет и пет години минаха, а се оказва, че не съм си свършил добре работата.
– Сигурна съм, че грешите, господин Броуди.
– Знаете, че в стаята на Дита са открити отпечатъци на Лидия. А, изглежда, и кръвта ѝ.
София не отговори. Само сведе очи.
– София – продължи Тим, – мисля, че ти си зашила ръката на Лидия след убийството на Дита.
Тя рязко вдигна глава като марионетка на конци.
– Кой ви каза това? Телефоните ни ли подслушвате? Дотам ли сте стигнали?
– Разбира се, че не, София.
Зад нея, на първата площадка на централното стълбище, Тим видя мъж. Беше Кас. Тим не го беше виждал от двайсет и пет години и сега, без гърбицата на носа, той бе по-красивият брат – малко по-жизнен от Пол в последните етапи на кампанията. Кас се приближи бързо, прегърна София през кръста и я издърпа назад.