Магьосническо сърце

Адам покри ръката й със своята и задържа погледа й. Мамка му. Обичаше я толкова много.

Томас прочисти гърлото си.

— Виж, това е изборът на Клеър. Зависи от нея.

Клеър задържа погледа му още малко, после се обърна към Мика.

— Може да го проверим, но само докато стане време за заклинанието. Ако до тогава нямаме алтернатива, ще я отстраним… всичката. — Гласът й се пречупи на последната дума.

Мика кимна.

— Мисля, че това е най-добрият ход.

— Съгласен съм — отговори Томас.

— Късно е. — Мика тръгна към вратата. — И всички сме изтощени. Да продължим утре сутринта. Ще започна да приготвям заклинанието за операцията.

Клеър кимна, докато Адам я придърпваше в ръцете си.

— Ще се видим утре сутринта.

Томас ги дари с малка усмивка и също си тръгна.

Клеър се обърна в ръцете му и Адам я целуна.

— Да се качим горе и да си починем малко. Гладна ли си?

— Умирам от глад.

Бяха яли и спали съвсем малко, откакто се бяха върнали от Тенеси. Бяха работили непрестанно, за да намерят начин да извадят елиума. Много лошо, че крайният резултат не струваше.

На път за апартамента му, те минаха през кухнята и взеха малко нарязани ябълки, грозде, сирене и разни други вкусотийки, както и малко вино и две чаши. Адам ги натъпка в кошница, която намери в един от шкафовете.

Можеха да си приготвят истинско, топло ядене в кухнята, но бяха на едно мнение — искаха да останат насаме за малко.

Щом стигнаха до апартамента му, той остави кошницата върху нощното шкафче в спалнята. Пикник с Клеър върху леглото звучеше добре, без значение от трохите.

— Последното ми ядене? — попита Клеър, плъзвайки блузата през главата си.

Той се обърна към нея.

— Моля те, не го казвай.

Тя приключи със събличането и надяна през главата си къса, памучна нощница. Пъхнаха се в леглото заедно и Адам я придърпа към себе си.

Не знаеха кога ще се появят демоните, което означаваше, че трябваше да вкусят всеки момент заедно.

— Обичам те, Клеър.

Тя застина в ръцете му и после се отпусна. Целувайки гърдите му, тя промърмори.

— Мисля, че го разбрах, когато дойде да се изправиш срещу Атрика съвсем сам, въоръжен единствено с аемонска огнена магия… преминавайки през демонските защити. — Тя се засмя тихо. — Но е хубаво да го чуя.

Той я претърколи под себе си и я целуна.

— Тогава ще го кажа отново. Обичам те, Клеър.

— И аз те обичам.

Адам затвори очи и остави думите да го погълнат, да минат през него. Ободриха го. Прие думите, както бе приел любовта, която изпитваше към нея, и те повдигнаха тежък товар от него.