Хладнокръвна ярост [bg]

Адресът, който Майло ми бе дал, ме принуди да сляза от магистралата почти към края й и да мина през пясъчния път, лъкатушещ между дюните. Терени, вървящи по над четири милиона. При такава цена архитектурата се превръща в конкурентоспособен спорт.

Вилата на Дикинсън-Рамп представляваше едноетажна постройка с облицовани с бяло дърво странични стени и плосък, посипан с филц покрив. Ниската мрежа, служеща за ограда, не предоставяше никакво уединение, и през нея можеше да се види плажът оттатък. Вилата бе обградена от две двуетажни и с по-раздвижени форми постройки. Едната бе с мазилка във ванилов цвят и още бе в строеж, а другата — в резеда. И до двата имота достъпът ставаше през висок, приличен на затворнически портал с електрическо отваряне. Зад първата постройка — тенискорт, покрит със зелен брезент. Пред втората — табела „Продава се“. Предупреждения за алармена система и на двата.

Обаче нашата вила нямаше аларма. Вдигнах резето и влязох.

Нямаше и кой знае какво да се види — само трънливи пълзящи храсти по оградата, нацъфтели оранжеви цветове. Вместо гараж — излята направо върху пясъка бетонна плоча, побираща две коли. Върху нея имаше жълт „Фолксваген“ със ски багажник на покрива. Бе така небрежно паркиран, че заемаше и двете места. Нямаше къде да се скрие ролс-ройс.

Тръгнах към къщата, усещайки горещия пясък през подметките на обувките. Бях все още със сако и връзка и се чувствах като търговски пътник. Усещах уханието на океана, виждах водния прах от вълните, носещ се над дюните.

Входната врата представляваше поразядена чамова плоскост със зеленясала брава. Прозорците бяха замъглени и влажни на пипане, а върху единия някой бе написал с пръст „Измий ме“. Над вратата бяха увесени стъклени дрънкалки, ветрецът ги люлееше и те се удряха една в друга, но ревът откъм океана заглушаваше звъна им.

Почуках. Никакъв отговор. Отново почуках, изчаках и след това се приближих към един от прозорците.

Стая. Неосветена. Трудно се виждаше, но аз напрегнах зрение и видях, че от другата й страна, откъм плажа, има плъзгаща се врата, излизаща на веранда. Върху нея бяха пръснати няколко шезлонга, а точно пред верандата, върху пясъка, бе застанал мъж. Вдигаше и отпускаше щанга.

Заобиколих.

Тод Никуист. Учителят по тенис, затънал в пясъка до глезените, облечен в оскъдни къси гащета, препасан с колан за вдигане на тежести и нахлузил ръкавици без пръсти, се напрягаше и пъшкаше с всяко вдигане и сваляне. Железните дискове от двете страни на щангата бяха с размерите на чугунени капаци за канализация. По два на край. Очите му бяха стиснати, устата — отворена, а дългата му руса грива падаше на влажни и отпуснати кичури по гърба му. Потънал в пот и пъшкащ, той продължаваше да вдига и да спуска, без да помръдва гърба си, предавайки цялото напрежение върху ръцете. В краката му гърмеше малък касетофон и движенията му бяха в такт с музиката.