Хладнокръвна ярост [bg]

— А защо се е върнал в Лос Анджелис?

— Питах го, но не получих кой знае какъв точен отговор. Нещо за първородния грях, всякакви дрънканици за спасението на душата, такива работи. Най-общо казано, мисля, че е искал да ми обясни, че е сгрешил тук — с вашата изчезнала дама — затова трябва да бъде добро момче тук, за да си оправи сметките с Всемогъщия. Не настоях да ми обяснява, както ви казах, той не беше длъжен да се явява. То беше само формалност.

— Да знаете как е прекарвал времето си? — попита Майло.

— В някаква мисия е. Чисти тоалетните и мие съдовете.

— „Вечна надежда“.

— Да, точно така се казваше. Доколкото знам, никога не излизал от стаята си, никога не се събирал с престъпници и не се друсал. Това ми го каза свещеникът по телефона. Ако всичките шестдесет и трима бяха като него, работата ми щеше да е песен.

— Казвал ли ви е нещо за престъплението си?

— Първия път, когато дойде, го попитах за това. Прочетох протокола от процеса, разбрах, че съдията го наричал „чудовище“ и какво ли не още. Винаги правех така, за да си създам някаква основна представа за тях, да им покажа, че ги познавам и знам какво представляват. Повечето от тях твърдяха, че са невинни като самия Младенец. Ние се опитвахме да разбием тази илюзия, да им внушим как стоят нещата. Нещо като психоанализа, нали?

Кимнах.

— И успяхте ли да внушите на Маклоски това?

— Нямаше нужда. Той дойде преливащ от вина и ми каза, че е боклук и не заслужава да живее. Отвърнах му, че това вероятно е вярно, и му прочетох протокола на глас. Той просто седеше и слушаше, сякаш бе подложен на някакво лечение, което е за негово добро. С една дума, ходещ мъртвец. След две-три посещения при мен аз даже почнах да го съжалявам малко. Както се съжалява куче, сгазено случайно от някоя кола. А такива неща много рядко ми се случват. Доста време ми трябваше, за да се преборя с това съчувствие.