Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Обречена на теб [bg]
Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обречена на теб [bg]

Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:

Световен бестселър автор #1 Книга 5 от световния феномен – поредицата КРОСФАЙЪР Финалът на сензационната хитова поредица КРОСФАЙЪР Страстен, затрогващ и емоционален, романът „Обречена на теб“ е дългоочакваният финал на изпепеляващата романтична сага „Кросфайър“, покорила милиони читатели по света. Гидиън Крос. Най-лесното нещо в живота ми бе да се влюбя в него. Случи се мигновено. Изцяло. Безвъзвратно. Сватбата ни беше сбъдната мечта. Запазването на брака ни е битката на живота ми. Любовта се променя. Нашата е едновременно убежище от бурята и най-стихийната вихрушка. Две наранени души, преплетени в една. Споделихме един на друг най-дълбоките си и тъмни тайни. Гидиън отразява като огледало хубавите неща, които аз не виждам у себе си. Той ми даде всичко. Сега е мой ред да докажа, че мога да съм негова опора и утеха. Заедно ще се изправим срещу онези, които се опитват да ни разделят. Най-важното предизвикателство за нас навярно се крие в клетвите, които ни дават сила. Отдадохме се на любовта си, но това бе само началото. Борбата за нея или ще ни освободи… или ще ни раздели завинаги. Силвия Дей e автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 20 романа, отличени с престижни награди и издадени в над 42 страни. Тя е бестселър автор №1 в 28 държави, а книгите й се издават в милионни тиражи. 
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 161
Перейти на страницу:

Лежах по корем на леглото с лице към отворената плъзгаща се врата на балкона и подритвах с крака — все още бях обута с онези секси обувки. Но по себе си нямах нищо друго. Кръстосах ръце и подпрях брадичка. Беше ми приятно да усещам океанския бриз по кожата си, охлаждаше потта, покрила всеки сантиметър от тялото ми. Махагоновите перки на вентилатора над леглото, които бяха с формата на палмови листа, се въртяха мързеливо над мен.

Вдишах дълбоко и усетих миризмата на Гидиън и на секс.

Съпругът ми затвори телефона и матракът потъна, когато той се доближи до мен, докосна дупето ми с устни и се придвижи нагоре по гръбнака, докато стигна до рамото ми. Изтегна се до мен и подпря главата си с ръка. С другата ме погали по гърба.

Обърнах се и го погледнах.

— Колко езика знаеш?

— По-малко от много и повече от малко.

— Хмм… — Извих гръб под пръстите му.

Целуна отново рамото ми.

— Радвам се, че си тук — прошепна. — Радвам се, че останах.

— От време на време и на мен ми хрумват добри идеи.

— На мен също.

Сладострастното пламъче в погледа му ми подсказа точно какво има предвид.

Не беше спал цяла нощ, а после в продължение на два часа ме чука изключително бавно. Свърши три пъти, първия път — толкова силно, че направо изръмжа. Силно. Звукът сигурно се беше чул навън през отворения прозорец. Стигнах до оргазъм само като го чух. И сега бе готов да започне отново. Винаги беше готов. Каква късметлийка съм.

Завъртях се на една страна и се обърнах към него.

— Да не би да са необходими две жени, за да те изтощят?

Лицето му помръкна на мига.

— Не искам да говоря за това.

Докоснах го с ръка.

— Хайде, стига, миличък, само се пошегувах. Глупаво.

Гидиън легна по гръб, взе една възглавница и я сложи между нас. После извърна глава към мен, между веждите му се беше врязала бръчка.

— Преди съществуваше една… празнота. Вътре в мен — изрече тихо. — Тия нарече празно пространство. Каза, че ще го запълниш. И наистина го направи.

Слушах го и чаках. Сега той говореше. Споделяше. Беше му трудно и неприятно. Но любовта му към мен надделяваше.

— Чаках те — продължи Гидиън и отметна косата от бузата ми. — И десет жени не биха могли да направят това, което стори ти. Но… боже мой… — Прокара ръце през косата си. — Беше ми по-лесно да не мисля за това, когато имах с какво да се разсея.

— Аз мога да го направя — измърках, исках отново да бъде щастлив и весел. — Мога да те накарам да не мислиш за нищо.

— Онази празнота вече я няма. Ти си там.

Наведох се над него и го целунах.

— Освен това съм тук, до теб.

Гидиън се раздвижи, застана на колене, повдигна ме и ме постави върху възглавницата, така че дупето ми щръкна.

— Така те искам.

Погледнах го през рамо.

— Нали помниш, че от румсървис ще дойдат всеки момент?

— Казаха след четирийсет и пет минути до един час.

— Ти си шефът. Няма да се бавят толкова много.

Намести се между краката ми.

— Казах им да са готови след час.

Засмях се. Мислех, че обядът ще ни даде почивка. Очевидно почивката бе само по време на телефонния разговор.

Хвана дупето ми с две ръце и го стисна.

— Боже мой, имаш най-прекрасния задник. Той е идеалната възглавница за това…

Задържа бедрата ми и проникна в мен. Плъзна се бавно и дълбоко. От гърдите му се откъсна силен мъжествен стон и след миг усетих, че съм свила пръстите на краката си в обувките.

— Мили боже — простенах и отпуснах чело на леглото. — Толкова си твърд.

Притисна устни до рамото ми. Завъртя бедра и ме погали отвътре, навлезе толкова дълбоко, че да ми причини съвсем лека болка.

— Възбуждаш ме — каза грубо. — Не мога да спра. Не искам.

— Недей.

Извих гръб и започнах да се движа в неговия бавен, равномерен ритъм. Днес беше в такова настроение. Да бъде нежен. Да ми доставя удоволствие. Да прави любов с мен.

— Не спирай.

Обгърна ме с ръце и притисна длани в матрака. Зарови нос в мен.

— Да сключим сделка, ангелчето ми. Ще се уморя, когато и ти го направиш.

— Уф! — Вперих поглед в собственото си отражение в огледалото и пристъпих от крак на крак. — Идеята да облечеш бански, след като си се освинил, не е никак добра.

Започнах да подръпвам горнището на изумруденозеления бански костюм, който Гидиън ми беше купил от магазина в лобито на хотела, а после се опитах да наместя и долнището.

Гидиън се появи иззад гърба ми. Изглеждаше страхотно сладък и секси в черните си шорти. Прегърна ме, както стоеше зад мен, и повдигна тежките ми гърди с длани.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)