Обречена на теб [bg]

Стори ми се малко зловещо, че и двамата сме достигнали до една и съща идея. Но от друга страна това беше забележително.

Обърнах се и понечих да си тръгна.

— Ева. Чакай.

Погледнах го.

— По-добре утре сутринта — каза на човека, с когото говореше. — Изпрати ми съобщение, когато получиш потвърждение.

Гидиън затвори телефона, изключи звука и го остави на бюрото заедно със слънчевите си очила.

— Искам да видиш тези снимки.

Поклатих глава:

— Не е необходимо да ми доказваш абсолютно нищо.

Впери поглед в мен. Сега, след като беше свалил очилата си, видях, че под очите му има дълбоки сенки.

— Не си спал снощи. — Не беше въпрос. Трябваше да се досетя по-рано.

— Ще оправя всичко.

— Няма нищо за оправяне.

— Чух те по телефона — каза сдържано.

Облегнах се на рамката на вратата. Знам как се беше почувствал, когато целунах Брет — идваше му да убие някого. Двамата се бяха сбили като истински зверове. Аз обаче нямах възможността да вляза в жестока физическа разправа. Тялото ми се бе освободило от ревността по единствения възможен начин.

— Направи това, което смяташ за необходимо — прошепнах, — но знай, че аз не се нуждая от нищо. Добре съм. Ти и аз — ние, сме добре.

Гидиън си пое дълбоко въздух. След това издиша. Протегна ръка и свали фланелката си през глава. Изрита сандалите си, докато разкопчаваше панталоните. Под тях не носеше нищо.

Наблюдавах го как пристъпва гол към мен, забелязах слънчевия загар и възбудения му член. Беше невероятно твърд, топките му висяха тежко. Докато приближаваше към мен, всеки мускул по тялото му се очертаваше. Мощните му бедра, плочките на коремните му мускули, големите му бицепси.

Останах неподвижна, едва дишах, почти не мигах. Удивлявах се, че мога да го поема. Беше около трийсет сантиметра по-висок от мен и почти петдесет килограма по-тежък. Освен това беше силен. Толкова силен.

Когато правехме любов, се възбуждах от това, че лежа под него и усещам огромната му сила, съсредоточена единствено над задачата да ми достави удоволствие и той самият да получи наслада.

Гидиън стигна до мен и ме взе в прегръдките си. Наведе глава и ме целуна дълбоко и страстно. Наслаждаваше ми се, без да бърза. Ближеше ме бавно, докосваше ме нежно. Разбрах, че е разкопчал горнището ми, едва когато то се свлече от мен. Пъхна палци под колана на шортите ми и ги прокара напред-назад по чувствителната кожа, после спря да ме целува, клекна и ми помогна да ги събуя. Изстенах, исках още.

— Да оставим обувките — прошепна и се изправи.

Очите му бяха така блестящосини, напомняха ми за водите на океана, в който се къпахме голи, когато се оженихме.

Обвих ръце около раменете му, той ме вдигна и ме занесе в спалнята.