Пръстенът на Борджиите [bg]

Пендрагън кимна едва забележимо.

— Затова обичам Лукреция толкова много. Тя е била толкова красиво… красиво жестока. Трябва да знаете, че кантарела не е обикновена отрова. Тя е… по липсата на по-добро описание — „усилена“. Лукреция открила, че когато дадеш на животно суровата отрова, то ще умре бързо, но тялото му ще преработи отровата и след това можеш да я извлечеш от кръвта или от пяната по устата и слюнката. Кучетата бяха усилвателите на отровата. — Той изпадна във възторг. — Гениално! Мамка му, истински гений.

След малко се успокои и изглежда осъзна, че времето минава бързо.

— Да, главен инспектор Пендрагън, аз убих Тим. Боднах го с пръстена на божествената Лукреция точно преди да започне глупавата си реч. Беше толкова пиян, че дори не усети. След това убих Тони Кетъридж, който можеше да ме вкара в неприятности, след като се отървах от Тим. С Тони се познаваме от много отдавна. Той знаеше за моя интерес към Борджиите. Подозираше, че аз съм взел пръстена, а вие толкова го притискахте, че неизбежно щеше да каже нещо уличаващо, без дори да подозира какво правя или как го правя.

— И за това ще гориш в пъкъла!

Силният глас накара и тримата да подскочат. Пендрагън обърна очи към вратата. Рейнър се завъртя, като стискаше здраво Търнър. Пам Кетъридж стоеше на прага, стиснала револвер.

— Пусни младежа — нареди тя с неравен глас.

Тримата мъже я гледаха слисани. Никой не помръдна.

— Макс, да не си глух?

— Аз съм Лукреция Борджия — изръмжа той, поряза Търнър за трети път и той изпъшка от болка.

— Казах ти да го пуснеш, малко смешно говно! Ако не го направиш, ще ти отнеса тиквата! — Очите на Пам Кетъридж горяха, а лицето й беше червено.

Рейнър трепна.

— Веднага! — изрева Пам.

Той свали ножа.

— Хвърли го насам — нареди тя с по-спокоен глас.

Рейнър я гледаше с присвити очи, а мускулите на челюстта му потрепваха несъзнателно. С примирена въздишка той хвърли ножа на пода. Търнър се измъкна от хватката му и пристъпи напред, притиснал порязаната си шия.

— Госпожо Кетъридж — заговори бавно Пендрагън. — Трябва да кажа, че съм малко изненадан.

Тя откъсна очи от Рейнър и стрелна поглед към Пендрагън.

— Да, сигурна съм.

— Какво става?

— Тук съм да пратя… този боклук в пъкъла — отговори тя. Пендрагън наклони глава и я погледна въпросително. Рейнър стоеше напълно неподвижен, втренчил гневен поглед във вдовицата на Тони Кетъридж.

— Бях там онази вечер и видях всичко.

— На строителната площадка? — попита Пендрагън.