Пръстенът на Борджиите [bg]

Сю беше застанала пред мивката, когато вратата на дамската тоалетна се отвори. Не обърна внимание, когато влезе жена с дълга синя рокля и черна коса. Извади червилото от тоалетната си чантичка и се наведе, за да се начерви. Чу се шум от пусната вода в една от клетките. Тя ровеше в чантичката си, търсейки туша за мигли, когато чернокосата жена излезе и тръгна бавно към огледалото. Сю вдигна очи и за пръв път я огледа по-внимателно.

Жената беше необикновено едра, с широки рамене и големи мускули под широките ръкави на роклята. Забеляза, че Сю я зяпа, усмихна се леко и се наведе над друга мивка, за да си измие ръцете. Сю прибра червилото, оправи прическата си и щракна чантичката. Жената вдигна поглед и улови нейния в огледалото. Сю почувства тръпки на безпокойство. Жената се обърна към нея и пристъпи напред. Точно се готвеше да каже нещо, когато вратата се отвори с трясък и две жени влетяха, леко залитайки и заливайки се в пиянски смях.

— Чу ли го какво ми каза? — изкиска се едната.

— Да, Сал, чух. Мръсен педал.

Сю се дръпна, за да минат новодошлите, и се измъкна от дамската тоалетна в тесния коридор, който водеше към салона.

Пендрагън отново се беше заел да разгадава менюто, когато Сю се отпусна на стола.

— Ако съм разбрал правилно, това може би е говеждо карпачо. — Той вдигна очи към нея. — Какво има? Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.

Тя поклати глава и отпи от червеното вино. Остави чашата на масата и отговори:

— Току-що в дамската тоалетна видях най-странната жена.

Пендрагън я погледна въпросително.

— Мисля, че беше травестит. Тя… тя… просто беше прекалено голяма…

Пендрагън неволно я стисна за ръката.

— Как изглеждаше?

— Ами… дълга черна коса. И тази странна рокля…

Пендрагън скочи от стола и хукна между масите.

— Джак! — подвикна Сю и също стана.

Той се втурна по коридора към тоалетните, спря за секунда пред вратата на дамската, пое си дълбоко дъх и я отвори. Присви очи на ослепителната светлина и видя две жени пред мивките. Едната нададе фалшив писък, а другата избухна в смях.

— Извинете — каза Пендрагън и се върна обратно по коридора.

— Джак, какво става, по дяволите? — попита Сю, когато той се върна при масата им.

— Мисля, че току-що си срещнала нашия убиец — каза той делово. — Сю, съжалявам. Трябва да тръгваме.

Докато плащаше сметката, той говореше по телефона:

— Търнър… аз съм в „При Нели“. Да, новия на Бетнъл Грийн Роуд. Искам те тук бързо заедно с подкрепления. Мисля, че видяхме нашия основен заподозрян… Не, не мога да обяснявам сега. Къде си?… Значи излизаш от стадиона? Чудесно, идвай колкото можеш по-бързо.

Момичето на рецепцията питаше защо си тръгват. Управителят мина точно в момента, когато Пендрагън започна да обяснява. Накрая той изгуби търпение, извади полицейското си удостоверение, хвърли няколко едри банкноти на плота и се обърна към Сю: