Пепеляшките [bg]

— И без тях информацията ви е достатъчно важна — побърза да я увери Фредрика, но вътре у нея разочарованието растеше. Надяваше се да напусне дома на Маргарета поне с някаква улика за заподозряния.

Старицата се протегна. Фредрика забеляза, че й харесваше да бъде център на вниманието.

— Срещна мъжа в ранната пролет през онази година. Не знам със сигурност как са се запознали, струва ми се, че й помогна случайно в някаква конфузна ситуация на улицата.

— Нора също ли проституираше?

— Не, не — подразни се Маргарета, — не беше задължително, за да е част от подобна среда.

Фредрика леко се поколеба, но замълча. Искаше й се старицата по-бързо да разкаже историята си. Желанието й беше удовлетворено почти незабавно.

— Веднага ми сподели за него. Каза, че бил психолог, много талантлив и красив. Обичал да й повтаря, че е „избрана“, „специална“ и че заедно ще постигнат нещо голямо на този свят. Превърна се в нов човек. Известно време си мислех, че е попаднала в някаква секта. Разбира се, добре беше да вкара малко ред в живота си, но точно тогава се намираше в много тежка депресия и посланието на мъжа към нея беше принципно: „Вземи се в ръце, ще успееш, само да поискаш“. И когато по-късно не се оправи достатъчно бързо… — Маргарета замълча. Няколко пъти си пое дълбоко дъх. — Когато по-късно не се оправи достатъчно бързо, търпението му се изчерпа и й причини нещо ужасно.

По бузите й отново започнаха да се стичат едри сълзи. Стигаха до брадичката й и закапаха върху козината на Тинтин.