Пепеляшките [bg]

Слънцето временно се скри зад облак и в апартамента се смрачи. Фредрика почти мръзнеше на мястото си.

— Нора беше най-нежеланото дете — шепнеше Маргарета. — Майка й я мразеше още в утробата, обикаляше и искаше да направи спонтанен аборт. Но не се получи. Нора се появи на бял свят.

Фредрика почувства как подът под нея почти се продъни.

— Нежелано — повтори тя бавно.

Веднага видя пред себе си снимките на убитата Лилиан Себастиансон. Някой беше написал на челото й „нежелана“. „Нежелана.“ Фредрика преглътна.

— Чувстваше ли се такава, когато порасна, имам предвид нежелана? — попита тя и се опита да не звучи прекалено настоятелно.

— Да, естествено — въздъхна Маргарета. — Първите две години живееше почти само при мен, защото майка й не я искаше, но после социалните служби се намесиха и настояха да бъде преместена в приемно семейство. „Истинско семейство“, както се изразиха.

Маргарета се хвана здраво за плота на масата.

— Момичето щеше да се чувства добре при мен — продължи старицата с остър глас. — Много по-добре, отколкото да се мести от семейство в семейство. Винаги беше добре дошла, но какво от това. Нямаше шанс да се превърне в човек, след като много други й го отнемаха.

— В Умео ли живеехте през цялото време? — попита Фредрика.

— Да, през цялото време. Невероятно е как някой можеше да живее на толкова много места в един и същ град както Нора, но така си беше. Единствено ме радваше това, че поне успя да завърши гимназия. Е, избра някаква странна програма със социален профил, но училището я научи на някакъв ред.

— Намери ли си работа след това?

— Ами как да ви кажа — въздъхна Маргарета. — И тя като майка си започна да залита встрани: да пие прекалено много, да излиза често, да общува с прекалено много мъже. Никога не успя да се задържи на работа. Непрекъснато изглеждаше измъчена и нещастна. Докато не срещна онзи мъж.

Фредрика притаи дъх.

— Спомням си кога се случи това, защото в същата година брат ми се ожени за трети път. Беше преди седем години.

Котаракът Тинтин се надигна от пода и се сгуши в скута на стопанката си. С уморени ръце тя започна да гали козината на гърба му.

— Първо си помислих, че най-сетне е попаднала на някого, който си струваше — размърда паметта си Маргарета. — Накара я да спре да пие и да прекрати дрогата. Като за начало беше фантастично, почти като в приказката за Пепеляшка. Бедното момиче намира своя принц и се спасява от мизерния си живот. Но после… всичко се промени. И честно казано, направо се ужасих.

Фредрика сбърчи вежди.

— Така и не се срещнах с него — набра изведнъж кураж Маргарета. — По-добре да ви го кажа веднага, за да не се надявате да измъкна куп снимки или нещо подобно.