Диви мъгли
- Автор: Эдвардс Касси
- Серия: savage secrets #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Попова-Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Диви мъгли». Краткое содержание книги:
Бялата върба — млада, невинна и красива, Дамита отказва да се подчини на главатаря на омаха и той я грабва от новия й дом край границата. Но когато Железния облак завладява сърцето й с изгаряща страст и в дивите му прегръдки тя достига до висините на забранения екстаз, се заклева да преодолее всяко препятствие, което заплашва да я раздели от мъжа, събудил любовта у нея…
— Тя е ранена, но мисля, че е още жива и ще оцелее — каза Брайън, наведе се и започна да сгъва одеялото си.
— Сигурно ще оцелее — каза Железния облак. — Прекарала е много месеци сама в търсене на пътя към дома. Сега, когато е тук, ще се бори по-упорито за оцеляването си!
— Най-добре е да поемам пътя си — каза Брайън, като за миг спря погледа си върху вигвама на Засмяното момиче. — Спечелих живота си, за да се върна навреме — той се обърна към Железния облак: — Имам някои идеи за бъдещето, които се отнасят и за теб, приятелю. Само времето ще реши дали ще се измъти нещо добро за нас — хвърли отново поглед към вигвама на своята любима с думите: — Както само времето може да реши какво ще стане с това прекрасно омахско момиче, което не ми излиза от ума.
Железния облак прегърна Брайън през раменете и го поведе към коня му:
— Приятелю, Илинойс сега е мой и на хората ми дом — каза той. — Ако желаеш да дойдеш при нас, ти си добре дошъл — в този момент видя Засмяното момиче да излиза от вигвама си и очите й се натъжиха, когато срещна погледа на Брайън. — След време, приятелю — рече Железния облак на Брайън, който поставяше крак в стремето на коня си, — Засмяното момиче ще те посрещне с „Добре дошъл!“.
— Ще я ухажвам до смърт, докато се съгласи — отвърна му Брайън с усмивка и отдаде чест с ръка до козирката: — До скоро, стари друже.
Железния облак се замисли какво ли си е наумил Брайън, но се сети за Бейби и побърза към своя вигвам. Като влезе вътре, видя жена си и брат й, заети с лечението на Бейби. Кръвта бе вече измита от лапите и козината й.
Тимоти пръв забеляза Железния облак.
— Дори някои от зъбите й липсват, Железен облак — каза той, готов да се разплаче. — Бедната Бейби, борила се е на живот и смърт.
Железния облак приклекна до него.
— Не толкова за своя, колкото за твоя живот — глухо каза той. — Тя е наближавала дома и когато е видяла другия рис толкова близо до твоя дом, разбрала е, че няма друг избор, освен да се бие, за да му попречи да влезе в селото и да ти причини зло. И така, млади боецо, героизмът на твоя рис отговаря на твоето геройство!
Дамита уви лапата на Бейби със стерилно парче плат, като едва сдържаше сълзите си. Гледката на раненото животно я изпълваше с мъка.
— Железен облак, дали ще се оправи?
Сърцето й силно заби, като усети топъл език да лизва ръката й. Погледна надолу и видя, че Бейби е отворила очи и бавно ближе ръката й Бейби слабо замърка, като гледаше доверчиво Дамита. Младата жена не издържа и избухна в силен смях през сълзи.
Тимоти коленичи до Бейби, нежно положи главата й в скута си и започна да я милва:
— Бейби, моя сладка Бейби. Ти ще оживееш. Няма да умреш!
Дамита се надигна бавно и посрещна утешителната ръка на съпруга си. Притисна се до него, щастлива от разнежващата обич на Тимоти към любимия му рис.
— Никога повече няма да бягаш, нали? — попита Тимоти и се взря в очите на Бейби. — Ти намери пътя обратно и никога вече няма да ме напускаш!
Като познаваха неспокойната природа на това животно, Железния облак и Дамита размениха съучастнически погледи, но и двамата си даваха сметка, че състоянието на Бейби е такова, че тя никога повече нямаше да ги напусне, защото нямаше да може вече сама да се защитава. Без една лапа и с липсващи зъби животното трябваше да разчита повече на помощта на хората, отколкото на собствените си сили.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
След два месеца.
Кануто леко се плъзгаше; греблата издаваха слаб звук, когато се забиваха в гладката повърхност на водата, и с това нарушаваха тишината на ранните утринни часове. Внезапно дива гъска изкряска и подплашена хвръкна, когато лодката се удари в брега и Тимоти изскочи от нея.
Той извади торбата си от еленова кожа от кануто и я прехвърли през рамо, после подаде ръка на Стройния лос.
— Нали каза, че знаеш как се търсят костенурки? — попита нетърпеливо той. — Искам да намеря най-едрата, та всички да се зачудят.
Стройния лос отказа помощта му и сам излезе от лодката. Силите му вече се бяха възстановили достатъчно след нещастния случай.
— Трябва да ти напомня, че не е важна самата костенурка, която ще представиш довечера на бойците като окончателно доказателство за честта да се наричаш боец омаха — каза той, изравнявайки крачките си с Тимоти.
— Знам — отвърна Тимоти, като се мъчеше да скрие отвращението си от мисълта да убие костенурка и да й извади сърцето. Непрекъснато си повтаряше наум, че това изискване на старите към младия боец е от сорта „бабини деветини“, макар че Железния облак няколко пъти му бе обяснявал смисъла на ритуала.